Сребърна

Срѐбърна е село в Североизточна България, община Силистра, област Силистра.

Вижте пояснителната страница за други значения на Сребърна.

---

Сребърна
Сребърна 44.096577, 27.062931 Сребърна
Общи данни
Население	470 души[1] (31 декември 2024 г.) 12 души/km²
Землище	39,065 km²
Надм. височина	39 m
Пощ. код	7587
Тел. код	08677
МПС код	СС
ЕКАТТЕ	68299
Администрация
Държава	България
Област	Силистра
Община    – кмет	Силистра Александър Сабанов (безпартиен; 2023)
Кметство    – кмет	Сребърна Георги Иванов (независим)
Сребърна в Общомедия

География

Село Сребърна се намира на около 15 km западно от град Силистра и около 3 km южно от река Дунав при островите Девня и Ветрен. Разположено е край езерото Сребърна, в източната част на Дунавската хълмиста равнина, в Южна Добруджа. Надморската височина в центъра на селото е около 35 m. Климатът е умереноконтинентален. Почвите в землището му са наносни и блатни, както и обикновени черноземи.^[2][3]

Селото има връзка с минаващия югоизточно от него второкласен републикански път II-21, водещ на запад към Тутракан и Русе, а на изток към Силистра. Общински път води от Сребърна до намиращото се на север-северозапад село Ветрен.

Землището на село Сребърна граничи със землищата на: село Ветрен на запад и север; село Айдемир на изток; село Смилец на югоизток; селата Сърпово и Ситово на юг.^[4]

Етническият състав на населението на село Сребърна по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:^[5]

Етнически групи	Численост	Дял (в %)
Общо	655	100
Българи	637	97,25
Турци	...	...
Цигани	...	...
Други	9	1,37
Не се самоопределят	...	...
Не отговорили	3	0,46

Към 15 юни 2025 г. в село Сребърна има регистрирани: 440 души по постоянен адрес; 573 души по настоящ адрес; 364 души по постоянен и настоящ адрес в същото населено място.^[6]

Числеността на населението на село Сребърна по данните от преброяванията от 1934 г. насам се променя както следва:^[7]

Година на преброяване Численост 1934 2147 1946 2259 1956 2171 1965 1885 1975 1520 1985 1288 1992 1108 2001 854 2011 655 2021 573

История

След Освобождението селото е в България от 1878 г. до 1913 г. и от 1940 г. По силата на Букурещкия мирен договор от 1913 г. селото остава в румънска територия. Върнато е на България по Крайовския договор от 1940 г.^[8] През 1936 г. около 200 души българи от Сребърна са арестувани от румънската полиция.^[2] За произхода на името Сребърна има местни легенди, една от които сочи за причина изглеждащата като излята от сребро вода на езерото, когато бъде гледана на лунна светлина от възвишението до него.

В района на селото има четири надгробни тракийски могили, останки от тракийско селище и некропол, от селища от римската и късноантичната (I – VI век) епоха и от славянско селище. Селото е споменато в османотурски регистри от 1620 г. и 1676 г. под името Сиребурна. В средата на XIX век 31 семейства се изселват в Украйна и основават колония – село Станкувате.^[2]

Църквата „Свети Архангел Михаил“ в село Сребърна е построена, вероятно, през 1860-те години, по начало със слаба конструкция (стени от преплетени пръти, измазани с кал). При ремонт на покрива през 2000-те години старите стени не издержат тежестта му и се налага да бъдат съборени и изградени отново с бетон и тухли.^[9]

Училище в село Сребърна е създаденото през 1882 г. (по други данни – през 1862 г.^[2]). При окупацията на Южна Добруджа през 1913 г. училището е румънско, а през 1940 г. след подписването на Крайовската спогодба е открито отново българското училище. През 1948 г. на доброволни начала започва строеж на нова училищна сграда, който е окончателно завършен през 1958 г. Народното основно училище „Йордан Йовков“ в селото през 1994 г. е преобразувано в начално училище, а през 1995 г. е закрито.^[10]

Кредитна кооперация в Сребърна е създадена през февруари 1907 г. като Земеделска спестовно - заемателна каса, за да защитава интересите на селяните от спекуланти. По време на румънската окупация, през 1914 г. тя приема типовия устав за популярни банки, през 1918 г. се преименува в Популярна банка „Напред“; с това име съществува до 1940 г., след което става Кредитна кооперация „Напред“, Всестранна кооперация „Напред“ (1948-1953), Селска потребителна кооперация „Напред“ (1953-1958), Потребителна кооперация „Напред“ (1958-1978).^[11][12]

Читалище „Възраждане“ в село Сребърна е основано през 1940 г. Към него е изградена библиотека и самодейни състави. Сградата, в която се помещава читалището, разполага със зрителна зала с 250 седящи места и оборудвана сцена. Във фоайето на сградата има аранжиран битов кът. Към читалището работи и библиотека с над 9000 тома художествена и друга литература. През 2010 г., в съответствие със Закона за народните читалища, е приет нов устав и читалището се преименува в Народно читалище „Възраждане - 1940“ – село Сребърна. Към 2019 г. в него са сформирани любителски художествени състави: Младежка формация „Лудо младо“, сборна група „Сребърна китка“, детска група „Сребърче“, Лазарки, Коледари, Любителска театрална група „Веселите Сребърки“, женски танцов състав „Добруджанки“, Трио "Сребърка“, Група за класически и модерен балет и други. Групите пресъздават характерните за селото обичаи, отбелязват всички национални празници с концертни програми, участват във фолклорни фестивали на общинско, регионално и национално ниво. От 2009 г. Народно читалище „Възраждане – 1940“ е организатор на Националния фестивал „Сребърна пее и се смее“.^[13]

Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Първи май“ в село Сребърна е учредено през 1946 г. През 1959 г. то се обединява с ТКЗС – село Ветрен. В периода 1974 г. – 1976 г. ТКЗС „Първи май“ – село Сребърна преминава към Аграрно-промишлен комплекс (АПК) „Дунав“ – Силистра. От 1976 г. до 1986 г. е част от АПК „Дръстър“ – Силистра. През 1987 г. стопанството се отделя като Самостоятелна селскостопанска бригада „Подем“ - село Сребърна. В последствие се взема решение да се изградят четири земеделски кооперации (ЗК) – ЗК „Златна Добруджа“ – село Ветрен, ЗК „Калето - 92“ – село Ветрен, ЗК „Авангард - 92“ – село Сребърна, ЗПК (Земеделска производствена кооперация) „Сребърна“ – село Сребърна. През 1992 г. е назначен общ ликвидационен съвет и за четирите кооперации.^[14]

Обществени институции

Село Сребърна към 2025 г. е център на кметство Сребърна.^[15][16]

В село Сребърна към 2025 г. има:

• действащо читалище „Възраждане“;
• православна църква „Свети Архангел Михаил“;^[17]
• пощенска станция.^[18]

Културни и природни забележителности

• Биосферен резерват „Сребърна“^[19] през 1977 г. е обявен от ЮНЕСКО за резерват със световно значение. Единствено тук гнезди световно застрашеният вид къдроглав пеликан. През лятото на територията на резервата могат да се наблюдават още 20 вида земноводни, 21 вида влечуги, 39 вида бозайници, 10 вида риби. Тук гнездят над 160 вида птици: къдроглав пеликан, малък корморан, чапла, блестящ ибис, лопатар, ням лебед, червен ангъч, сива гъска, патица, тръстиков блатар, рибарка, синьогушка, мустакат синигер и други.

• Защитена местност „Пеликаните“.^[20]

• Землището на село Сребърна попада в обхвата на Защитената зона по директивата за местообитанията^[21] „Лудогорие – Сребърна“.^[22]

• 
  Изглед към резервата през 2007 г., птиците се виждат добре с бинокъл.
• 
  Експонат от природонаучния музей „Сребърна“ в селото през 2007 г.

Външни препратки

• Карта на България
• Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-006. (Актуалност към 1970-те – 1980-те години.)
• Териториални промени на България според Букурещкия договор (1913 г.). Български територии в Южна Добруджа, присъединени към Румъния според Букурещкия договор от 1913 г.