Средна аномалия

В орбиталната динамика средна аномалия е мярка на времето, специфична за дадено тяло, представляваща частта от орбиталния период на тялото p изминал след последното преминаване през периапсидата към целия орбитален период. Измерва се в радиани от 0 до 2*π и може да се онагледи с помощта на спомагателен кръг. На диаграмата по-долу е отбелязана с M (ъгълът z-c-y).

Точката y е дефинирата по начин, при който площта на кръговия сектор z-c-y е равна на площта на елиптичния сектор z-s-p, умножен по отношението между голямата и малката оси на елипсата на орбитата.

Изчисление

Средната аномалия ${\displaystyle M\,\!}$ се изчислява като:

${\displaystyle M-M_{0}=n(t-t_{0})\,\!}$

където:

• ${\displaystyle M_{0}\,\!}$ е средната аномалия по време ${\displaystyle t_{0}\,\!}$,
• ${\displaystyle t_{0}\,\!}$ е началното време

,

• ${\displaystyle t\,\!}$ е разглежданото време,
• ${\displaystyle n\,\!}$ е средното движение.

Алтернативно:

${\displaystyle M=E-e\cdot \sin E\,\!}$

където:

• ${\displaystyle E\,\!}$ е аномалията на ексцентрицитета на орбитата,
• ${\displaystyle e\,\!}$ е ексцентрицитета на орбитата.

Вижте също

• Закони на Кеплер
• Аномалия на ексцентрицитета
• Същинска аномалия