Средноанглийски език

Средноанглийският език е форма на английския език, която се говори след Норманското нашествие в Англия (1066 г.) до към края на 15 век.^[1] Английският претърпява различни изменения и разработки след периода на староанглийския език. Етапът на средноанглийския език грубо продължава от развитото средновековие до късното средновековие.

Средноанглийски език Middle English
Страна	Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия
Регион	Англия
Говорещи	0
Писменост	латиница
Систематизация по Етнолог
Индоевропейски езици Германски езици Западногермански езици Англо-фризийски езици Английски езици Средноанглийски език
Кодове
ISO 639-2	enm
ISO 639-3	enm
Средноанглийски език в Общомедия

Средноанглийският претърпява значителни промени в своите лексика, граматика, произношение и правопис. Писмените правила през неговия период варират в широки граници, като запазените текстове от това време показват големи регионални разлики. По-стандартизираният староанглийски език вече е станал по-фрагментиран, локализиран и често се импровизира.^[1] Към края на 15 век, с помощта на появата на печатницата на Йоханес Гутенберг, започва да се установява стандарт на езика, основаващ се на лондонския диалект. Той в голяма част служи като основа на съвременния английски, макар произношението да се е променила значително от тогава.

В периода на средноанглийския език, много граматически особености на староанглийския се опростяват или напълно изчезват. Инфлекциите на съществителните имена, прилагателните имена и глаголите се опростяват чрез намаляването на повечето падежи (които накрая напълно отпадат). Също така в средноанглийския език се приемат множество нормански френски думи, особено в сферата на политиката, правото, изкуството и религията. Обичайната английска лексика запазва преобладаващо германските си корени, а влиянията от староскандинавския стават по-явни. Настъпват значителни промени в произношението, най-вече включващи дълги гласни и дифтонги.

Запазена е само малка част от средноанглийската литература, което отчасти се дължи на норманското превъзходство по това време и престижът, с който се ползват текстовете на френски, вместо на английски.

Примерни текстове

Следният текст е самото начало на въведението на Кентърбърийски разкази от Джефри Чосър (края на 14 век). Текстът е написан на лондонски диалект.

Първи 18 реда от въведението

Оригинал на средноанглийски	Превод на съвременен английски[2]
Whan that Aprill, with his shoures soote	When [that] April with his showers sweet
The droȝte of March hath perced to the roote	The drought of March has pierced to the root
And bathed every veyne in swich licour,	And bathed every vein in such liquor,
Of which vertu engendred is the flour;	Of which virtue engendered is the flower;
Whan Zephirus eek with his sweete breeth	When Zephyrus eke with his sweet breath
Inspired hath in every holt and heeth	Inspired has in every holt and heath,
The tendre croppes, and the yonge sonne	The tender crops; and the young sun
Hath in the Ram his halfe cours yronne,	Has in the Ram his half-course run,
And smale foweles maken melodye,	And small fowls make melody,
That slepen al the nyght with open ye	That sleep all the night with open eye
(So priketh hem Nature in hir corages);	(So pricks them Nature in their courages);
Thanne longen folk to goon on pilgrimages	Then folk long to go on pilgrimages
And palmeres for to seken straunge strondes	And palmers [for] to seek strange strands
To ferne halwes, kowthe in sondry londes;	To far-off hallows, couth in sundry lands;
And specially from every shires ende	And, especially, from every shire's end
Of Engelond, to Caunterbury they wende,	Of England, to Canterbury they wend,
The hooly blisful martir for to seke	The holy blissful martyr [for] to seek,
That hem hath holpen, whan that they were seeke.	That them has helped, when [that] they were sick.