Станевци
Село в Северна Македония From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Станевци или Станевце (на македонска литературна норма: Стањевци) e село в североизточната част на Северна Македония, част от община Свети Никола.
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в Сърбия вижте Станевце (община Прешево).
Remove ads
География
Селото е разположено в североизточните склонове на Градищанската планина, северозападно от общинския център град Свети Никола.
История
В началото на XX век Станевци е чисто българско село в Кумановска каза на Османската империя. През 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) село Станьевци брои 266 жители, всички българи християни.[1]
Всички християнски жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Станевци (Stanevtzi) се състои от 272 българи екзархисти и 12 цигани.[2]
В 1910 година селото пострадва при обезоръжителната акция.[3] През същата година в землището на селото са настанени мухаджири от Босна. Селото е разделено на две - Горно, християнско и Долно, мухаджирско. Мухаджирите упражняват натиск върху местните жители, заграбват имоти, изнасилват жени, извършват убийства. В 1912 година християнските жители решават да се изселят, но ВМОРО не им разрешава.[4]
В 1912 година по време на Балканската война в селото влизат сръбски части и е установена сръбска власт. На 27 март 1913 година сръбският секретар на общината в Малино Данило Цекич изпраща писмо до поп Никола Иванов в Куманово с образец на молба до сръбския митрополит Викентий Скопски, в която селяните се обявяват за сърби:
| „ | Отче Никола, ти ще подпишеш това писмо, което ти изпращам, и след тебе ще трябва да го подпишат сопотските селяни, както и твоите енориаши: тръстеничани, пиесчани, станевчани, алканичени... За всяко село трябват двадесет подписа... Внимавай, кото тия, които ще подпишат да не избягат.[5] | “ |
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Станевци е част от Павлешенска община в Светиниколска околия на Щипски окръг и има 253 жители.[6]
На 7 февруари 1923 година чета на ВМРО от 10 души, начело със Стойчо Неманички, е открита от 100 жандармеристи в Станевци. Неманички започва тежко сражение, в което загиват 6 сръбски жандармеристи, начело с командира си Радован Брицо. Българските четници успяват да се измъкнат без жертви. Като наказание жандармерията арестува всички мъже в селото – 38 души. Седем от тях са убити по пътя към Свети Никола, а останалите са осъдени от 3 до 15 години.[7]
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Станевци (Stanjevci) като българско християнско село.[8]
Remove ads
Личности
- Родени в Станевци
Денко Банев, български революционер от ВМОРО, четник на Кръстю Лазаров[9]- Никола Гьошев (? – 1924), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбска войска на 16 март 1924[10]
- Серафим Мицков, български революционер от ВМОРО, четник на Коце Алексиев[11]
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads