Станимир Трифонов

Станимир Георгиев Трифонов е български режисьор.

Станимир Трифонов
български режисьор
Роден	14 май 1958 г. (67 г.) Търново, Народна република България
Националност	България
Учил във	Великотърновски университет Национална академия за театрално и филмово изкуство
Режисура
Активност	1988 –
Значими филми	„Хайка за вълци“ (2000) „Изпепеляване“ (2004)
Уебсайт	Страница в IMDb

Биография

Роден е в град Велико Търново на 14 май 1958 г. Учи в езикова гимназия в родния си град. Завършва Великотърновския университет „Кирил и Методий" със специалност българска филология, а през 1986 г. завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов" със специалност кинорежисура при Димитър Пунев.

През 1986 г. работи като режисьор на документални филми и на детски предавания в Българската национална телевизия. От 1987 г. до 1993 г. е режисьор във филмова студия „Време“, след което до 1997 г. е на свободна практика. Същата година се завръща във „Време“ и до 1999 г. е неин художествен директор. От 2002 до 2010 г. е неин управител.^[1][2]

Сред най-известните филми на Трифонов са сериалът „Хайка за вълци“ и игралният филм „Изпепеляване“.^[1]

Филмография

Игрални филми

• Блаженият (2021)
• На границата (6-сер. тв, 2014)
• Стъклената река (2010)^[3]
• Изпепеляване (2004)
• Хайка за вълци (2000)^[4][5]

Документални филми

• Железни момчета (2024) – сц. Емил Спахийски
• Казимир (2024)
• През сълзи (2016)
• Асен и времето (2003)
• Към себе си (2002)
• Модус вивенди (2002)
• Ако е рекъл Господ... (1999)
• Атентатът (1998)
• Другото ниво на банята (1997)
• Образ невъзможен (1996)
• Преди да се родя... Ивайло Петров (1995)
• Сън (1993)
• Човекът, който се казваше Буров (1993)
• Елиас Канети. Тълкувания (1992)
• Елиас Канети. Отговор на едно писмо (1992)
• Грюнангер. Едно пътуване на Изток (1991)
• Минало несвършено (1989-1990)
• Con amore (1989)
• До утре... Четири портрета и един спомен (1988)
• Учителят по практика (1987)

Академична кариера

От 2003 г. Станимир Трифонов заема академичната длъжност „доцент“, а от 2008 г. – професор^[6] в Югозападния университет „Неофит Рилски“, Факултет по изкуствата. Преподава „Филмова и телевизионна режисура“ в катедра „Телевизионно, театрално и кино изкуство“.

През 2016 г. защитава докторска дисертация на тема „Екранизацията като трансфер“ в Института за изследване на изкуствата към Българската академия на науките в професионално направление „Театрално и филмово изкуство“.^[6]

Освен в Югозападния университет „Неофит Рилски“ Станимир Трифонов е преподавал „Кинорежисура“ в Нов български университет.^[1]