Станислава Караиванова

Станислава Петкова Караиванова-Балканова^[1] е българска просветна деятелка от късното Българско възраждане в Македония. Участничка в „Българска зора“.

Станислава Караиванова
българска учителка
Родена	8 май 1857 г. Сопот, Османска империя
Починала	1926 г. (68 г.) София, Царство България
Семейство
Майка	Неделя Петкова
Други роднини	Васил Левски (братовчед(ка))

Биография

Родена е в град Сопот, тогава в Османската империя, днес в България. Дъщеря е на прочутата учителка Неделя Петкова и търговеца Петко Караиванов, вуйчо на Васил Левски. В 1872 година става първата българска учителка в Битоля.^[2] Преподава в дома си първоначално на 102 момичета, които постепенно се увеличават. Привлича много от арумъните в града да застанат на българска страна в спора с Цариградската патриаршия. Поради интриги на гъркомани в града се затваря училището и Станислава Караиванова се мести да преподава заедно с майка си в Охрид. Учителства също така във Воден (1870 – 1873),^[3] след това в Солун (1875 - 1876)^[4] и в Крива паланка (1878).^[5] Заедно с майка си ушива и извезва знамето за четата на Димитър Беровски, организатор на Разловското въстание. Съчинява за него през 1876 година и „Песен за Димитра войвода“, която му предава в писмен вид преди началото на въстанието. В нея се пее:

„

Я дойди при мене, българке. Ела след мен, сестричке. Облечи бела премена да идем в гора зелена.[6]

“

След Освобождението работи като учителка в Девическото класно училище в Кюстендил. Включва се активно в дейността на Кюстендилския комитет „Единство“. Развива дейност за набиране на средства и подпомагане бежанците от Македония, преселили се след 1878 година в Кюстендил и околията.^[4] След Освобождението работи като телеграфистка в Цариброд.^[7][4]