Станислав Пищалов
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Станислав Тодоров Пищалов е български актьор. Занимава се активно с озвучаване на филми и сериали.[2]
Ранен живот
Пищалов е роден на 26 юли 1952 г. в Елхово.[1]
В периода 1967 – 1970 г. е барабанист в група, с която записват песни с Биг бенда на БНР под диригентството на Вили Казасян.
Кариера в театъра
След като е подготвен за изпитите си от Калин Арсов, е приет във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа по актьорско майсторство за драматичен театър на професор Филип Филипов, като го завършва през 1979 г.
От 1979 до 1989 г. Пищалов играе на сцената на Софийския пътуващ театър.[1]
Заедно с Хайгашод Агасян, Андрей Калудов, Недялко Йорданов и Павел Попандов Пищалов е един от основателите на Общински театър „Възраждане“.
През 2021 г. се завръща на театрална сцена, когато бива поканен от приятеля си Недялко Йорданов да замести покойния Иван Налбантов в пиесата „Каквото такова“ в Народен театър „Иван Вазов“.[3]
Телевизионен театър
- „Страшният съд“ (1992)
Remove ads
Кариера на филмов актьор
Играл е във филмите „Умирай само в краен случай“, „Комбина“, „Борис I“, „Човек на паважа“, „Конан Варварина“ и много други.
Филмография
- „Умирай само в краен случай“ (1978), 2 серии
- „Роялът“ (1979)
- „Като белязани атоми“ (1979)
- „Момчето с окарината“ (1979), 3 серии
- „Кръвта остава“ (1979)
- „Комбина“ (1982)
- „Д-р Петър Берон“, 2 серии (1983)
- „Спасението“ (1984)
- „Борис I“ (1985), 2 серии
- „Тази хубава зряла възраст“ (1985)
- „Ешелоните на смъртта“ (1986)
- „Човек на паважа“ (1987)
- „Веществено доказателство“ (1991) – втори ловец
- „Мълчанието“ (1991)
- „Монтуриол, владетелят на света“ (1993), Испания (Monturiol, el senyor del mar) – печатар
- „Крака за милиони“ (2003)
- „Надеждни полети“ (2003)
- „Турски гамбит“ (2005)
- „Бягството“ (2010) – комендант
- „Конан Варварина“ (2011) – Уран
- „Седем часа разлика“ (2011) – Прокурор Неделчев
- „Под прикритие“ (2011-2013) – Георги Чилингиров, депутат
- „Българ“ (2014)
- „Корпус за бързо реагиране 2: Ядрена заплаха“ (2014) – подчинен
- Con dolore „С болка“ – заложник[4]
- „Дякон Левски“ (2015) – съдията
- „Вездесъщият“ (2017) – адвокат Тонев
- „Полицаите от края на града“ (2018) – кмет
- „Джобният Херкулес: Наим Сюлейманоглу“ (2019) – Тодор Живков
- „Пътят на честта“ (2019; 2021) – Константин Даскалов
- „Откраднат живот“ (2020) – Камен, баща на доктор Хаджихристев
Кариера на озвучаващ актьор
Пищалов се занимава с дублаж от 1982 г.[5] Първата му работа е върху анимационен филм, където озвучава трима герои.[1] Озвучавал е рамо до рамо с легенди в дублажа, измежду които Мария Русалиева, Надя Топалова, Георги Гайтаников и Георги Джубрилов.
Озвучава в сериали като „Дързост и красота“, „Случаите на Поаро“ (дублаж на TV7), „Шеметни години“ (сезони 6–8), „4400“ (дублаж на TV7), „Цветовете на любовта“, „Светлината на моя живот“ и „Експериментът“ (сезони 2, 4 и 5), както и в анимационни поредици като „Костенурките нинджа (1987)“, „Сейлър Муун“, „Клуб Маус“, „Клубът на Мики Маус“, „Костенурките нинджа (2003)“, „Х-Мен: Еволюция“ (дублаж на Имидж Продакшън/bTV), „Малките титани“ (дублаж на Имидж Продакшън) и „Младежка лига“.[1]
През 1999 г. озвучава Попай моряка в 3 видеокасети от едноименната поредица анимационни филми, издадени от „Проксима Видео“.
Основател е на дублажно студио „Мависта“.
Ролите му в нахсинхронни дублажи включват Всезнайко в „Снежанка и седемте джуджета“, Вини в „Атлантида: Изгубената империя“, Хрил в „Търсенето на Немо“, Г-н Хъф в „Феноменалните“, Смоуки в „Колите 3“, Господин Лиу в „Лего Нинджаго: Филмът“, Рик Дикър в „Феноменалните 2“, Султанът в „Аладин“, Джоу в „Мулан“, Клей Калоуей в „Ела, изпей! 2“, господин Бридуел в „Клифърд, голямото червено куче“, Див пердах в „Миньоните 2“, Салах в „Индиана Джоунс и реликвата на съдбата“ и много други.
От 2018 г. работи като режисьор на войсоувър дублажи в студио „Про Филмс“. От 2019 г. режисира дублажи в „Андарта Студио“.
През 2022 г. е удостоен с наградата „Дубларт“ за цялостен принос.[6]
Избран слисък с роли в дублажа
Remove ads
Политическа дейност
През 2019 се кандидатира за кмет на „Овча купел“, издигнат от Българската социалдемократическа партия.[7] Получава 2,23% от вота и губи изборите от Антон Стефанов от Демократична България – Обединение, събрал 55,62% на втори тур.[8]
Личен живот
Има дъщеря, Кристина Пищалова, от брака си с Боряна Пунчева. Има син, Станислав, от Мариана Пищалова, за която се жени по-късно.
Източници
Външни препратки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads