Станчо Димитриев

Станчо Димитров Димитриев е български офицер, капитан I ранг, участник в Сръбско-българската война (1885), командир на Крайцера „Надежда“ и командир на Военноморския флот на България.

Станчо Димитриев
български морски офицер
На борда на крайцера „Надежда“. Източник: ДА „Архиви“
Роден	22 март 1866 г. Беброво, Османска империя
Починал	13 април 1913 г. (47 г.) София, Царство България
Националност	българин
Учил в	Национален военен университет

Биография

Станчо Димитриев е роден на 22 март 1866 г.^[1] в с. Беброво. През 1883 г. постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище. При избухването на Сръбско-българската война (1885) се включва в редовете на 7^-и пехотен преславски полк и взема участие в боевете при с. Радейна и с.Пирот (14 – 15 ноември), където е ранен. За участието си във войната е възнаграден с Войнишки кръст „За храброст“ IV степен.

През 1886 г. взема участие в детронацията на Александър I Батенберг и в състава на конвоя, който го е есктернирал по Дунав. След контрапреврата е разжалван и изпратен да служи в 9^-и пехотен пловдивиски полк като редник.^[2] По-късно е амнистиран и продължава обучението си във Военното училище, като достига до звание юнкер, дипломира се 70^-и по успех от 163 офицери, на 27 април 1887 г. е произведен в чин подпоручик и зачислен в 6^-и пехотен търновски полк.^[3].

През 1888 г. е зачислен във флотилията и Морската част в Русе.^[2] На 18 май 1890 г. е произведен в чин мичман I клас. Същата година като мичман I ранг от Флотилията и морската част и е командирован за обучение в Кралски военноморски колеж в Гринуич, Англия, като завършва през 1893 г. На 2 август 1894 е произведен в чин лейтенант, а в периода 1897-1898 г. специализира във Френски военноморски флот.^[4]

На 14 февруари 1900 г. е произведен в чин капитан-лейтенант, а през следващата година е назначен за командир на Крайцера „Надежда“. По-късно през 1905 г. е назначен за началник-щаб на флота. В периода (1 юли 1908 – 15 април 1911) командва Военноморския флот на България.

Капитан I ранг Станчо Димитриев е женен и има 4 деца. Умира на 13 април 1913 в София.

Военни звания

• Редник (1886)
• Подпоручик (27 април 1887)
• Мичман І клас (18 май 1890)
• Лейтенант (2 август 1894)
• Капитан-лейтенант (14 февруари 1900)
• Капитан II ранг (14 февруари 1904)
• Капитан I ранг (15 октомври 1908)

Образование

• Военно на Негово Княжеско Височество училище (1883-1887)
• Кралски военноморски колеж в Гринуич, Англия (1890-1893)
• Френски военноморски флот (1897-1898)

Награди

• Войнишки кръст „За храброст“ IV степен (1885)