Старопатица

Старопа̀тица е село в Северозападна България. То се намира в община Кула, област Видин.

Старопатица
Старопатица 43.833245, 22.496913 Старопатица
Общи данни
Население	204 души[1] (31 декември 2024 г.) 4,91 души/km²
Землище	41,529 km²
Надм. височина	230 m
Пощ. код	3822
Тел. код	09336
МПС код	ВН
ЕКАТТЕ	69002
Администрация
Държава	България
Област	Видин
Община    – кмет	Кула Владимир Владимиров (ГЕРБ; 2011)
Кметство    – кмет	Старопатица Николай Николов (независим)

География

Като забележителност на селото може да се посочи фактът, че е разположено върху територията на коралов риф от някогашно море. Покрай реката могат да се открият вкаменени корали. През село Старопатица минава река Войнишка, която се влива в река Дунав. Има още две реки: Калчовец и Геранска бара.

История

Отделно около селото е имало около пет или шест римски и турски селища и една римска крепост, където могат да се намерят различни археологични находки. Римската крепост се намира между с. Старопатица и с. Полетковци. На нейно място е яз. Полетковци.

Според една от версиите името на селото произлиза от думите „Старо“ и „падалище“, защото навремето тук е имало падалище (другата дума на падалище е падина, наричана по онова време с умалителна форма падица. Стара падица и впоследствие Старопатица), нещо като оазис в пустиня. Тук са спирали много търговски кервани.

В края на XVIII и началото на XIX век в селото се установяват значителен брой преселници от Тетевенско, но с времето характерният им централния балкански говор е изгубен.^[2] Според местни легенди първият заселник се казвал Тодор Руньовеца, който е дошъл със семейството си. Същият бягал за Сърбия, но като видял удобното място с река и много дървета и растителност, решил да остане и да построи свой дом.

От село Старопатица има много мъже и момчета, загинали в Балканската война. В центъра на селото има паметна плоча с имената на загиналите, на която се поставят венци и цветя в тяхна памет от населението на селото и техните потомци.

През зимата на 1950 – 1951 година, по време на довелата до Кулските събития насилствена кампания за „масовизация“ на колективизацията, в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство, наречено на името на социалистическия активист Димитър Благоев. През този период 26 семейства (92 души) са принудително изселени от селото, а 41 души емигрират в Югославия.^[3]

В края на март 1951 година Държавна сигурност разкрива голяма горянска група в Старопатица, ръководена от Петко Конов. Част от участниците успяват да избягат в Югославия, а 14 души са арестувани. Те са съдени в Кула с голяма показност през октомври, а избягалите в Югославия планират акция по време на процеса, при която да ги освободят, но реализирането ѝ е осуетено от югославските власти. Шестима от арестуваните са осъдени на смърт, а другите осем – на 10 и повече години затвор.^[4]

Население

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[5]

	Численост	Дял (в %)
Общо	383	100,00
Българи	376	98,17
Турци	0	0,00
Цигани	3	0,78
Други	0	0,00
Не се самоопределят	0	0,00
Неотговорили	4	1,04

Обществени институции

В селото има Кметство, Читалище с много богата библиотека, Поща, Здравна служба, Клуб на пенсионера, Пчеларски клуб.

Редовни събития

В селото редовно се отбелязват различни народни обичаи, като например Трифон Зарезан, Тодоровден, Лазаров ден и др.

• Събор през първата събота и неделя на месец септември.

Известни личности

Родени в Старопатица

• Борис Ненов (1921 – 2000), художник
• Гено Тошков (р. 1938), комунистически функционер

Други

Селото има футболен отбор, който от сезон 2009 – 2010 се състезава в А ОФГ и носи името „Пластик“.