Стежерово

Стежеро̀во е село в Северна България, община Левски, област Плевен.

Стежерово
Стежерово 43.501429, 25.149806 Стежерово
Общи данни
Население	282 души[1] (31 декември 2024 г.) 6,1 души/km²
Землище	46,195 km²
Надм. височина	130 m
Пощ. код	5920
Тел. код	06533
МПС код	ЕН
ЕКАТТЕ	69153
Администрация
Държава	България
Област	Плевен
Община    – кмет	Левски Любка Александрова (БСП – ОЛ, Левицата!; 2011)
Кметство    – кмет	Стежерово Веско Маринов (ГЕРБ)

География

Село Стежерово се намира в средната част на Дунавската хълмиста равнина, на около 15 km северно от общинския център град Левски, около 42 km североизточно от областния център град Плевен и 20 km югозападно от град Свищов. Положението спрямо него на съседните села и приблизителните разстояния до тях са:

• Божурлук – 4 – 5 km на североизток;
• Драгомирово – 8 km на изток;
• Морава – 7 km на югоизток,
• Деляновци – 7 km на юг;
• Българене – 8 – 9 km на юг-югозапад;
• Изгрев – 9 km на югозапад;
• Петокладенци – 3 km на северозапад и
• Татари – 6 km на север.

Цялото землище на Стежерово, заедно с работната земя и пасищата, се простира на юг от възвишенията при река Осъм – като в една половинкилометрова отсечка граничи непосредствено с реката^[2], на север до землищата на Петокладенци и Божурлук.

През селото протича от югозапад на североизток малка местна река, ляв приток на река Барата. В същата посока е и общият наклон на селищната територия.

През Стежерово минава третокласният републикански път 3002 – в границите му негова главна улица, който свързва селото на север през Божурлук и Ореш със Свищов, а на юг – с Българене и минаващия през него в направление запад – изток първокласен републикански път 3 – част от Европейски път Е83. В центъра на селото от третокласния път се отклонява на запад общинският път за село Петокладенци. Надморската височина на това кръстовище срещу сградата на кметството е около 114 m и нараства на запад и изток до около 160 m.

В близост до Стежерово е т.нар. Кючек баир, други местности край селото са „Изворите“, „Пиперкова чешма“, „Димовите кладенци“, „Целините“, могилата „Св. Троица“, а самото село се разделя на три махали: „Припека“, „Черковна“ и „Коджабашка“ (или „Върбановска“) махала.

В землището на селото, в местностите „Плуговете“, „Залъмската могила“, „Храстето“, „Кьочека“, „Св. Троица“, са открити няколко могили, за които се предполага, че са останали от римско време и са служили за военни наблюдателни постове и за пътни показвания. В някои от тях са правени странични малки разкопки, но следи от гробници или други исторически останки не са намерени. Една от по-високите от тях, наречена Садовска могила, допреди Освобождението е имала височина повече от 2 метра и по време на войната през 1877 – 1878 г. е използвана от руснаците за наблюдателен пункт над околността и по направление към Плевен и Никопол.

История

Липсват точни сведения за произхода на името на селото. Запазени са сведения за различни названия: Стижаров, Стрижаров, Стражаров, Стижар. Феликс Каниц го назовава Истижар. След Освобождението, при образуването на общините през 1878 г. селото е означено като Стижаров.

Според тълкувание на Найден Геров, името на селото е свързано с думата стежер – едно от названията на дървото дъб^[3]. Има сведения за няколко такива групи дъбови дървета в гористото землище на селото, някои от които отсечени още през 1898 г., а други – след комасацията през 1941 г. и обезлесяването и превръщането на земите в ниви.

Според старо селско предание, на средния баир в селото („Черковна“ махала) имало стежери. Един от тях бил толкова голям, че под сянката му пладнували овчарите със стадата си.

През 1858 г. в Стежерово, в землянка, наричана Стаменовия бордей, е открито първото училище. През 1899 г. се замисля построяването на нова училищна сграда. На 23 септември 1924 г. започва строителството на ново здание. Строежът е завършен през 1926 г. През 1961 г. училището е наградено с ордена „Св. св. Кирил и Методий“ I степен. От 1970 до 1977 г. сградата на училището „Св. Климент Охридски“ е основно обновена.^[4]

През 1939 г. по инициатива на ръководената от комунистически активисти Плевенска земеделска камара 23 жители на селото основават земеделска кооперация по модела на съветските колхози.^[5]

На 18 август 1946 г. е учредено Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Заря на комунизма“ – село Стежерово.^[6] Във връзка с него в Държавен архив – Плевен има архивен фонд за периодите 1948 – 1970 г. и 1987 – 1995 г.^[7] Пак там (фонд 774) ТКЗС е споменато – поради промяна на наименованието на фондообразувателя, и като ТКЗС „Република“ – с. Стежерово, Плевенско (1950 – 1958).

Население

Населението на село Стежерово^[8], наброявало към 1934 г. 3063 души, нараства към 1946 г. на 3247, след което неизменно намалява до 400 към 2018 г.

До 1946 г. в селото има само 8 ромски семейства. Към края на 2008 г. броят на ромското население е около 100 души.

През 1943 г. населението в Стежерово е 3276 души, от които 1758 са мъже и 1518 жени. Грамотни от мъжете са 1370, от жените 1080, неграмотни 824 души.

Обществени институции

Село Стежерово към 2019 г. е център на кметство Стежерово.^[9][10]

В Стежерово има:

• действащо към 2019 г. читалище „Съгласие 1895“;^[11][12]
• православна църква „Свети Димитър“, към 2019 г. действаща само на големи религиозни празници;^[13]
• пощенска станция.^[14]

Личности

• Хаджи Стоян Николов
• Полковник Алекса Генков Дюдюков 
• Борислав Петров – първи директор на БНТ.
• Илия Булев – поет и писател.

Библиография

• Протойерей Попов, Петър. „Материали за историческото минало на с. Стежерово-Плевенски окръг“