Стефан Данаилов

български актьор From Wikipedia, the free encyclopedia

Стефан Данаилов
Remove ads

Стефан Ламбов Данаилов е български актьор с над 150 роли в киното, театъра и телевизията, заслужил артист (1975) и народен артист (1983), дългогодишен преподавател по актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ[1], политик от БКП/БСП, министър на културата в правителството на Сергей Станишев от 16 август 2005 г. до 27 юли 2009 г., избиран за народен представител в XXXIX, XL, XLI, XLII, XLIII и XLIV народно събрание. Наричан е още Ламбо, Мастъра, Бате Серго, Майор Деянов, Българският Ален Делон.

Тази статия е за българския актьор. За българския строител вижте Стефан Данаилов (строител).
Бързи факти Роден, Починал ...
Remove ads

Биография

Произход и образование

Thumb
С президента Георги Първанов на Роженския фолклорен фестивал, 2006 г.

Роден е на 9 декември 1942 г. в София. Мечтае да стане моряк в гражданския флот, защото морето винаги го е привличало, макар че няма „морска“ кръв. Майка му Евдокия Данаилова (1911 – 1963) е от Ловеч, а баща му полк. Ламби Данаилов (1905 – 1976) от Родопите, с. Райково, сега квартал на Смолян. Дядо му Васил Данаилов е деец на ВМОРО. Стефан има сестра – Росица Данаилова (1933 – 2018), също актриса, която е 9 години по-голяма от него.[2]

Актьорска кариера

Още като дете участва в игралния филм „Следите остават“ (1956). Докато е в казармата, смята да кандидатства история, но актьорът Иван Кондов, който тогава е съпруг на сестра му, го съветва да следва във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“.

През 1963 г. е приет в класа по актьорско майсторство на проф. Стефан Сърчаджиев. След неговата смърт Данаилов учи при Методи Андонов и проф. Анастас Михайлов. Завършва през 1967 г. и започва работа в Пловдивския театър „Н. О. Масалитинов“ (1967 – 1968). Работи в СИФ (1968 – 1973).

Първите му роли в киното са във филмите „Понеделник сутрин“, „Морето“ и „С дъх на бадеми“. Популярността идва още след участието в ролята на Иван Загубански от филма „Първият куриер“, но избухва с невиждана сила, когато на телевизионния екран се появяват сериите от филма „На всеки километър“ (1969). С ролята на майор Деянов го запомня масовата аудитория в България. В периода между първите и вторите серии се снима в „Князът“ и „Черните ангели“.

За малко напуска театъра и се отдава изцяло на киното. Има участия в повече от 80 филма, множество награди от национални театрални и филмови фестивали. Има награда за най-добра мъжка роля в „Князът“ и „Черните ангели“ на Фестивала на българските филми, Варна през 1969 г. Определен е за най-популярния актьор в Чехословакия за 1976 г.

През 1973 г. се връща отново на сцената, за да се присъедини към трупата на Театъра на народната армия, а от 1979 г. постъпва в Народния театър „Иван Вазов“[3]. Продължава да се снима много в киното и телевизията. Играе и на сцената на Театър 199. На Стената на славата пред театъра има пано с отпечатъците му.

Thumb
Стената на славата пред Театър 199 – пано с отпечатъци, послание и шарж на Стефан Данаилов.

След ролята на майор Деянов младият актьор изпълнява много други запомнящи се роли. Познавайки измамната преходност на бързите успехи, като че ли сам търси компенсация в изпълнението на „по-различни персонажи“, изискващи истинско актьорско превъплъщение. Един от най-добрите си екранни образи създава във филма на Никола Корабов „Иван Кондарев“.

От 1981 г., и почти до промените през 1989 г., води популярното тогава радиошоу „Звезди посред бял ден“. Там Данаилов играе пародиен образ на Ален Делон като домакин, на когото гостуват известни звезди от цял свят. Програмата се излъчва всяка събота по програма „Христо Ботев“ на Българското радио (сега Българско национално радио) [4]

След 10 ноември 1989 г. му се налага отново да се доказва и на сцената, и в киното. Премиерата на „Лоренцачо“ има шумен успех, а ролята на Нуцо Марчиано в италианския сериал „Октопод“, го прави популярен и в чужбина. Години по-късно Данаилов озвучава на български своя герой в излъчената с българския дублаж италианската продукция по БНТ.

Член е на Парламентарно-обществената комисия за телевизия и радио (1990). Със Сотир Майноловски и Николай Ишков основават фирма за продуцентска и импресарска дейност – „Олд старс“ ООД (1993). От 1994 г. е съосновател и вицепрезидент на фондация „Авансцена“, а от 1996 г. е президент на националния комитет на Международния институт за средиземноморски театър. От 1997 е член на Обществения съвет по проблемите на българския футбол.

Член е на СБФД, като два мандата е негов главен секретар (1996 – 2004), член е също на САБ и на НСРТ (1997 – 1998).

През 1988 г. Данаилов поема класовете по актьорско майсторство за драматичен театър на професор Гриша Островски във ВИТИЗ, където е доцент от 1996 г. и професор от 1999 г. до смъртта си през 2019 г. Неговите възпитаници са актьорите Силвия Лулчева, Владислав Карамфилов, Параскева Джукелова, Мариан Маринов, Христо Чешмеджиев, Асен Блатечки, Стефания Колева, Иван Бърнев, Ана Пападопулу, Деян Ангелов, Дарин Ангелов, Иван Юруков, Сава Драгунчев, Ралица Паскалева, Симона Халачева, Евелин Костова, Севар Иванов, Павел Иванов, Антон Порязов, Марин Рангелов, Филип Буков, Радина Боршош и други.

Политическа кариера

Стефан Данаилов е член на БКП от 1975 г. Секретар е на първичната партийна организация в Народния театър, както и член на Ленинския районен комитет на БКП.[5] Делегат е на 44-тия (2000)[6], 45-ия (април 2005)[7] и 46-ия (декември 2005)[8] конгрес на БСП.

В периода 2005 – 2009 г. при управлението на коалиционно правителство на БСП, ДПС и НДСВ е министър на културата.

На 13 септември 2011 г. е кандидат за вицепрезидент с кандидат за президент Ивайло Калфин от БСП. [9]

Личен живот

От 1964 до 2014 г. е женен за Мария Димитрова Данаилова (1937, Горна Оряховица – 22.04.2014, София).

Има син от актрисата Ирен Кривошиева – Владимир Данаилов (р. 27 юли 1986 г.).[10] Има доведен син от брака си с Мария Данаилова – филмовият и телевизионен продуцент Росен Цанков.[11]

През ноември 2018 г. Данаилов разкрива, че е диагностициран с болестта на Паркинсон.[12]

Смърт

На 10 октомври 2019 г. е приет във Военномедицинска академия поради насъбрала се вода в белите му дробове. Седмица по-късно Данаилов е поставен в изкуствена кома.[13] Той се събужда от комата на 17 октомври.[14]

Стефан Данаилов умира в болницата на 76 години от полиорганна недостатъчност[15] в 00:15 часа на 27 ноември 2019 г.[16] Оставя след себе си сина си Владимир, племенницата си Росица, доведения си син Росен и праплеменниците и доведените си внучета.

Подобно на своя преподавател Стефан Сърчаджиев и Данаилов умира малко преди последният му випуск да завърши НАТФИЗ.

Remove ads

Награди и отличия

  • Заслужил артист (1975).
  • Народен артист (1983).
  • Специалната награда на журито за филма „На всеки километър“ на ФБФ (Варна, 1969)
  • Голямата награда за мъжка роля от журито за ролята на Светослав Тертер във филма „Князът“ на ФБФ (Варна, 1970).
  • Голямата награда за мъжка роля от журито за ролята на Пантер във филма „Черните ангели“ на ФБФ (Варна, 1970).
  • Награда „Квиети“ – (Прага, Чехословакия 1970)
  • Лауреат на Димитровска награда с колектив (1971) – за участието си във филма „На всеки километър“.[5]
  • Първа награда „Златен Лачено“ на МКФ (Авелино, Италия 1971)
  • Голямата награда на МКФ (Карлови Вари, Чехословакия 1970).
  • Най-популярен актьор в Чехословакия (1977).
  • Втора награда за мъжка роля за ролята на Стайлз в пиесата „Сизве Банзи е мъртъв“ на I национален преглед на камерните театри (1977).
  • Голямата награда „Златната роза“ за филма Борис I на ФБФ (Варна, 1984).
  • Награда на зрителите и на Министерството на народната просвета за филма Борис I на ФБФ (Варна, 1984).
  • Носител е на Аскеер за поддържаща мъжка роля в „Лоренцачо“ (1992).
  • Орден „Стара Планина“ за принос в българската култура (2002).
  • Наградата „Паисий Хилендарски“ на Министерството на културата за изключителен принос в българската култура (2002).
  • Награда „Икар 2005“ на Съюза на артистите в България – за цялостен принос в сценичните изкуства (27.03.2005 г.)
  • Годишна награда на Асоциация „Академика 21“ за 2007 г. – за изключителен принос за развитието и утвърждаването на българското киноизкуство като актьор и педагог (06.03.2008 г.)
  • Голямата награда „Золотая муза“ – за приноса му в развитието на културните отношения между България и Русия (08.03.2008 г.)
  • Награда на Българската филмова академия за цялостно творчество (2014)
  • „Аскеер“ – за цялостен принос към театралното изкуство (2015)
  • Орден „Златен век“ с огърлие от Министерството на културата – за цялостен принос в областта на културата (09.12.2017)
Remove ads

Театрални роли

Народен театър „Иван Вазов“, гр. София[17]
  • „Майор Барбара“ (сезони 1979/1980; 1980/1981; 1981/1982; 1982/1983; 1983/1984; 1984/1985) – Адолфус Казънс
  • „Помагай ни любов“ (1979/1980; 1980/1981; 1981/1982)
  • „Оптимистична трагедия“ (1980/1981; 1981/1982)
  • „Иван Кондарев“ (1980/1981; 1981/1982; 1982/1983; 1983/1984) – Иван Кондарев
  • „Под игото“ (1981/1982; 1982/1983; 1983/1984; 1984/1985) – Бойчо Огнянов
  • „Зидари“ (1981/1982; 1982/1983) – Христо
  • „Пожарът“ (1981/1982; 1982/1983) – Петер Траубе
  • „Януари“ (1981/1982; 1982/1983; 1983/1984; 1984/1985) – Гаврил
  • „Всяка есенна вечер“ (1982/1983; 1983/1984) – Андрей
  • „Нощем с белите коне“ (1983/1984; 1984/1985; 1985/1986; 1986/1987; 1987/1988) – Сашо
  • „От ума си тегли“ (1984/1985; 1985/1986; 1986/1987; 1987/1988) – Чацки
  • „Дон Жуан или Каменният гост“ (1985/1986; 1986/1987; 1987/1988; 1988/1989; 1989/1990) – дон Жуан
  • „Хамлет, принц на Дания“ (1986/1987; 1987/1988; 1988/1989) – Хамлет
  • „Пер Гинт“ (1987/1988; 1988/1989) – Пер Гинт (зрелият)
  • „Тайната вечеря на Дякона Левски“ (1988/1989; 1989/1990) – Димитър Общи
  • „Животът на Галилей“ (1988/1989) – Берберини
  • „Бесове“ (1989/1990; 1990/1991) – Николай Ставрогин
  • „Сеанс“ (1989/1990; 1990/1991) – академик Ламбов
  • „Малките големи игри (Un petit grandguignol или Нещо между огнен фарс и военни маневри)“ – II част: „Ул. „Дълга“ №13, Доктор Блаха“ (1990/1991) – цивилно лице
  • „Largo desolato (Безкрайно отчаяние)“ (1990/1991) – Олбрам
  • „Лоренцачо“ (1991/1992; 1992/1993; 1993/1994; 1994/1995) – княз Алесандро Медичи
  • „Цената“ (1992/1993; 1993/1994; 1994/1995; 1995/1996; 1996/1997; 1997/1998; 1998/1999) – Виктор Франц
  • „Венецианският търговец“ (1991/1992; 1992/1993; 1993/1994) – Шейлок
  • „Спомен за една революция“ (1993/1994; 1994/1995) – Дантон
  • „Дон Кихот“ (1993/1994; 1994/1995; 1995/1996; 1996/1997; 1997/1998; 1998/1999; 1999/2000; 2000/2001; 2001/2002) – старият Дон Кихот, а също и ханджия
  • „В полите на Витоша“ (1994/1995; 1995/1996; 1996/1997; 1997/1998) – Стефан В. Драгоданоглу
  • „Чайка“ (1995/1996; 1996/1997) – Борис Алексеевич Тригорин
  • „Чичовци“ (1995/1996; 1996/1997; 1997/1998; 1998/1999) – Мирончо
  • „Човекът, който прави дъжд“ (1996/1997; 1997/1998; 1998/1999; 1999/2000; 2000/2001; 2001/2002; 2002/2003; 2003/2004) – Хари Къри
  • „Пигмалион“ (1997/1998; 1998/1999; 1999/2000; 2000/2001; 2001/2002; 2003/2004; 2004/2005; 2005/2006; 2006/2007; 2007/2008; 2008/2009; 2009/2010; 2010/2011; 2011/2012; 2012/2013; 2013/2014; 2015/2016) – Дулитъл
  • „Енигматични вариации“ (1998/1999; 1999/2000; 2000/2001; 2001/2002; 2002/2003; 2003/2004) – Абел Знорко
  • „Декамерон или Кръв и страст по Бокачо“ (2000/2001; 2001/2002; 2002/2003; 2003/2004) – бащата
  • „Жените на Джейк“ (сезони 2002/2003; 2003/2004) – Джейк
  • „Актрисата“ (сезони 2019/2020) – Чарлс
Театър на народната армия, гр. София
Театър 199, гр. София
  • „Дългият път на деня към нощта“ от Юджин О'Нийл, реж. Стефка Прохаскова (1970 г.)
  • „Признаци“ от Хенрик Ибсен, реж. Светлана Пейчева (1978 г.)
  • „Чин-чин“ от Франсоа Бийеду, реж. Николина Томанова (1990 г.)
  • „Смъртта и момичето“ от Ариел Дорфман, реж. Христо Христов (1993 г.)
Сатиричен театър „Алеко Константинов“, гр. София[18]
Remove ads

Телевизионен театър

Remove ads

Филмография

Повече информация Година, Филми и Сериали ...
Remove ads

Роли в озвучаването

Дискография

Повече информация Година, Албум ...

Сингли

  • 1978 – „Моето мъжко момиче“ (с Маргарита Хранова)
  • 1978 – „Дует певец и футболист“ (с Емил Димитров)
  • 1979 – „Ах, тези жени“
  • 1983 – „Без сълзи“
  • 1983 – „Commеnt ca va“ (Аз съм от Твърдица) (с Вероник Жано)
  • 1999 – „Бъди до мен“ (с Маргарита Хранова)
  • „Декември“
Remove ads

Източници

Литература

Външни препратки

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads
Remove ads