Стефан Атанасов (Старичани)

Стефан (Стефо) Атанасов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Костенарията, Костурско.

Стефан Атанасов
български революционер от Старичани
Роден	неизв. Старичани, Османска империя
Починал	неизв.

Биография

Атанасов е роден в костурското село Старичани, тогава в Османската империя, днес Лакомата, Гърция. Влиза във ВМОРО. Става нелегален заедно със съселянина си Киряк Шкуртов в началото на юни 1903 година, след като четите на Васил Чекаларов и Митре Влаха отсядат в Старичани, но властта научава.^[1][2] Участва в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година. След въстанието заедно с Киряк Шкуртов, Васил Терзиев и Аргир Дачов тръгва за Гърция. При Кожани попадат на военна част и в престрелката Дачов е ранен и пленен. Пристигат в Лариса, Гърция, където в началото на октомври са арестувани и затворени при Иван Попов. Всички без Шкуртов са освободени и са изпратени с параход в България.^[3][4]

Атанасов се връща в Костурско и подпомага дейността на новия костенарийски районен войвода Киряк Шкуртов. През септември 1905 година Шкуртов и Атанасов се срещат в къщата на Дине Чингел в Старичани с италианския жандармерийски офицер Козма Манера и английски жандармерийски офицер^[5] и им обясняват виждането на Организацията за автономия на Македония. На въпрос на английския офицер как ще работи автономията при положение, че в Македония не живеят само българи, а има и други народности Шкуртов отговаря:^[6]

„

Споредъ нашето схващане никаква пречка не сѫ народноститѣ; ний братски ще живѣемъ съ всички, стига да се махнатъ чуждитѣ вмешателства въ нашата Македония. Ако андартитѣ, които до единъ сѫ изпратени отъ Гърция и турскитѣ войски отъ Анадола, се махнатъ, ний съ мѣстното население ще си живѣемъ братски и на равни права; ний и сега имаме много гърци и турци, които работятъ съ насъ. Чуждитѣ орѫдия сѫ най-голѣмата пречка за насъ, защото тѣ убиватъ беззащитното население и не го оставятъ мирно да си гледа всѣкидневната работа. Както виждате всичкитѣ български ниви сѫ оставени неразработени на пазаръ не могатъ да отидатъ и нищо не могатъ да предприематъ селянитѣ. Нашето търпение стигна своя връхъ и, ако тъй още продължава ний ще бѫдемъ принудени да вземемъ сѫщата тактика и ще видите как ще опустеятъ гръцкитѣ и турскитѣ полета и тогава ще настане най-голѣмия хаосъ въ Македония.[6]

“

В края на март 1906 година Атанасов тръгва към България заедно с Шкуртов и Ламбро Фильовски. Във Велес към тях се присъединяват още четници от Тиквешката чета. Предадени, осемте четници и четирима куриери водят сражение над източната махала на Велес Пърцорек. Успяват да се укрият в Ново село, където селският ръководител на ВМОРО ги снабдява с нови куриери.^[7] Ново сражение с войска водят край щипското село Кнеже, като губят двама убити тиквешки четници, а Шкуртов се загубва. Петимата успяват да се доберат до четата на войводата Бобев, който обаче ги задържа, защото пътният им лист е останал в Шкуртов. След като се срещат с него при Мечкуица, минават границата и стигат в София, където се представят на Задграничното представителство на ВМОРО и са настанени в Ломски хан.^[8]

След Младотурската революция през юли 1908 година Задграничното представителство му нарежда да се върне в Костурско. Заминава заедно с Шкуртов, Никола Андреев – Алай бей, Сидер Стерьов и още един деец на ВМОРО и с влак пристигат в Солун, където се срещат с младотурските водачи Енвер паша и Ниязи бей. С влака стигат до Суровичево, където също са посрещнати тържествено. В Кайляри ги посреща Миралай бей.^[8] В Конюх отсядат в къщата на българския първенец Петре Чорбаджи. Обикалят Дебрец, Емборе, Палихор и Мокрени, където остава Никола Андреев. Атанасов, Шкуртов и Стерьов заминават за Хрупища, а след това обикалят костенарийските и нестрамските села.^[9]