Стефан Воронов

Стефан Воронов е известен български естраден певец и актьор от 60-те и началото на 70-те години на XX век, загинал трагично при катастрофа. Поколенията обаче са го запомнили повече с поп-песните, които е записвал паралелно с участията си в театъра.

Стефан Воронов
български поп-певец и актьор
Роден	3 юли 1945 г. София, Царство България
Починал	6 септември 1974 г. (29 г.) София, Народна република България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Работил	вокал, актьор
Музикална кариера
Инструменти	вокал
Глас	баритон

Биография

Воронов произхожда от известно руско потомствено графско семейство, което търси убежище в България след болшевишката революция в Русия от 1917 година. Неговият баща, Александър Воронов, работи като журналист.

Стефан Воронов е завършил строителния техникум „Христо Ботев“ в София през 1964 година. Освен певец и актьор, Воронов е и талантлив художник, танцьор и пантомимист. Неговата популярност и слава изгряват, когато се явява на популярния по това време конкурс „Микрофонът е ваш“, организиран от Вили Казасян и неговия оркестър (по онова време) „Студио 5“ и воден от Коста Цонев в БИАД.

Едни от най-известните му песни са „Суранайка“, „Стрели“, „Дама пика“, „Краят на всяка игра“, „Урок по танци“, „Сняг бавно пада“, „Има страна“, „Чин-чин“, „Завърни се". Той пее предимно кавъри на Енрико Масиас, Салваторе Адамо, Джони Холидей и Шарл Азнавур.^[1] Песента „Дама пика“ по музика на Развигор Попов е носител на втора награда на конкурса Златният Орфей през 1967 година.

Постъпва във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ заради бъдещата си съпруга, актрисата Маргарита Пехливанова. До смъртта си играе в Народен театър за младежта в София. Занимава се с пантомима, участва в детски телевизионни постановки с Климент Денчев. След гастрол на трупата му в Братислава и Виена микробусчето, в което са пътували Воронов и останалите актьори, се блъска на входа на София в аварирал камион, оставен край платното без обозначителни знаци. Младият актьор и певец дори не усеща какво се случва. Той умира в съня си.

През 1981 г. е основана фондация на неговото име от Маргарит Данов^[2].

На 6 септември 1993 г., деветнадесетата годишнина от смъртта му, за първи път е проведен възпоменателен концерт в негова чест в НДК. Година по-късно е издаден албум с негови изпълнения. Едни от инициаторите и организаторите на тези събития са Маргарит Данов, Стефка Берова и Георги Минчев.

Личен живот

Негова съпруга е актрисата Маргарита Пехливанова, родом от град Плевен, където приживе певецът постоянно гостува. Той е любимец на плевенската публика. Има един син — Александър Воронов, който също е актьор.

Награди

Година	Награда	Песен / Композитор	Фестивал	Град / Държава
1967	II награда	„Дама пика“ (Развигор Попов)	Международен фестивал „Златният Орфей“	Слънчев бряг

Дискография

Студийни албуми

Година	Албум	Вид	Издател	Каталожен номер
1975	Стефан Воронов	LP	Балкантон	ВТА 1749
1994	Стефан Воронов	CD

Малки плочи

Година	Сингъл	Вид	Издател	Каталожен номер
1965	Краят на всяка игра/ The End Of Every Game	SP	Балкантон	ВТВ 10114
	Йорданка Христова, Стефан Воронов – „Фенера на влюбените“/ „Слушай отговора на вятъра“	SP	Балкантон	ВТК 2822
1966	Стефан Воронов	SP	Балкантон	ВТК 5797
1968	Ал. Тодоров/ Ст. Воронов – „Целуни ме бързо“/ „Ела моя любов“	SP	Балкантон	ВТК 2788
1969	Изпълнения на Стефан Воронов и Студио 5	SP	Балкантон	ВТК 6102
1971	Дийн Мартин, Мария Нейкова, Стефан Воронов – Наши и чужди изпълнители	SP	Балкантон	ВТК 6318
1972	Песни за град Мичурин (м. Атанас Косев; т. Златина Билярска; изп. Стефан Воронов)	SP	Балкантон	ВТК 2963

Телевизионен театър

• „Банята“ (1974) (Стефан Шечерович)
• „Но преди да станем големи“ (1972) (Владимир Голев)

Външни препратки

• Стефан Воронов в discogs