Стефан Славчев

Стефан Славчев
български генерал
Битки/войни	Първа световна война
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	7 декември 1869 г. Търново, Османска империя
Дата и място на смърт	30 юни 1965 г. (95 г.) София, Народна република България

Стефан Славчев е роден на 7 декември 1869 г. в Търново. През 1889 завършва Военното училище в София, като на 18 май е произведен в чин подпоручик. На 2 август 1892 г. е произведен в чин поручик. През 1896 г. завършва артилерийската инженерна апликационна школа в Торино, Италия. През 1899 г. е произведен в чин капитан. Служи в 5^-и артилерийски полк, Военното училище и в Софийския крепостен батальон.^[1]

В началото на участието на България в Първата световна война (1915 – 1918) полковник Славчев е командир на тежката артилерийска бригада в 1^–ва армия, която взема участие в Нишката операция (14 октомври – 9 ноември 1915). На 15 ноември същата година е назначен за началник на артилерията в Щаба на Действащата армия, като на 15 август 1917 г. е произведен в чин генерал-майор. След края на войната на 12 октомври 1918 г. генерал Славчев е назначен за помощник на инспектора на артилерията. За участието си в Първата световна война е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен 1 клас, Княжеский орден „Свети Александър“ III степен и няколко чуждестранни ордена.^[2] На 19 август 1919 г. е уволнен от армията и зачислен в запаса^[1].

Генерал-майор Стефан Славчев умира на 30 юни 1965 г. в София.

Биография