Стефан I Крешимирович

Стефан I Крешимирович (на хърватски: Stjepan I. Krešimirović) е хърватски крал от рода Търпимировичи управлявал от 1030 г. до 1058 г. Той е син на Крешимир III, по името на когото е изведен нов клон от династията Търпимировичи – т.нар. Крешимировичи.

Стефан I Крешимирович
крал на Хърватия
Управление	1030 – 1058
Наследил	Крешимир III
Наследник	Петър Крешимир IV
Лични данни
Семейство
Баща	Крешимир III
Потомци	Петър Крешимир IV, Гоислав II

Няма запазени свидетелства за управлението на Стефан Крешимирович от времето на неговото царуване. Не са намирани нито каменни надписи нито, макар и в по-късни преписи, документи, издадени от неговата канцелария. За царуването му може да се съди само по архивите на неговия син крал Петър Крешимир IV. Един такъв документ е дарителска грамота на манастира Св. Иван в Биоград на Мору от 1060 г.^[1], в която Петър Крешимир посочва, че е син на Стефан Крешимирович. В друга дарителска грамота от 25 декември 1066 г. на манастира Св. Мария в Задар също е изписано „Ego Cresimir, rex Chroatie et Dalmatie, filius Stephani regis“.^[2]

Управление

При възцаряването на Стефан голяма част от хърватските земи са извън контрола на хърватския крал. Най-богатите градове по Адриатическото крайбрежие формално се намират под властта на Византия и Стефан ги управлява като наместник, но на практика те са независими. Славония също само юридически принадлежи на Хърватското кралство, а в действителност Славонската бановина се управлява от независим бан от друга линия на рода Търпимировичи - потомците на крал Светослав Суроня (т.нар. Светославичи).

При тези обстоятелства главната цел на Стефан Крешимирович е установяване на пълен контрол над Далмация. Затова стремежът му е с всички сили да укрепи съюза си с Византия, с чиято помощ да отслаби влиянието на Венецианската република, която проявява трайни аспирации към този регион. Поради нуждата си от силен флот, с който да противодейства на венецианците, Стефан отделя много усилия за възстановяването мощта на хърватските морски сили и през 1032 г. вече е в състояние да изпрати част от флота си в подкрепа на ромеите във войната им с арабите.

По време на управлението на Стефан Крешимирович бързо развитие отбелязват градовете в континенталната част на Хърватия, които до този момент сериозно отстъпват на морските пристанища по Адриатическото крайбрежие. Около крепостта Книн, която се издига на стратегически важно място, израства град, в който през 1040 г. е учредена епархия, а впоследствие след като тук е преместена резиденцията на хърватския архиепископ, градът се превръща и в религиозен център.

Семейство

Стефан Крешимирович има двама сина:

• Петър Крешимир IV, крал на Хърватия (1058—1074)
• Гоислав II^[3], който е възможно да е премахнат от брат му Петър Крешимир IV, тъй като от Корчуланския кодекс (сборник с текстове от XII в.) е известно, че папа Николай II изпраща в Хърватското кралство свой пратеник, за да разследва участието на Петър Крешимир в смъртта на Гоислав, а Петър се заклева, че е невинен и с това разследването приключва. Синът на Гоислав Стефан II по-късно става последният хърватски крал от династията Търпимировичи.