Стоа Пойкиле

Стоа Пойкиле (на гръцки: ἡ ποικίλη στοά – Шареният портик, Шарената колонада) е стоа (покрита колонада) от 5 век пр.н.е., намирала се в северната част на атинската агора^[1]. На нея е имало фрески от Полигнот Тасоски и Микон.

Схема на основните постройки на атинската агора. Шареният портик е номер 19

Известна е и с това, че тук Зенон от Китион през 300 пр.н.е. е събирал последователите си. Философската школа стоицизъм, която той основава, взема названието си от сградата.

Археологически разкопки, проведени през 2003 г. от Американската школа за класически изследвания в Атина (American School of Classical Studies at Athens) разкриват останки от стоата^[2] и дават възможност за вероятна реконструкция, като се използва описанието на Павзаний в неговото „Описание на Елада“^[3].

Стоата е изпълнявала няколко обществени функции: картинна галерия, музей за военни трофеи, място за социални контакти. Била е изработена между 470 и 460 г. пр.н.е. от мрамор и варовик и колоните отвън са били в дорийски стил, а вътре – в йонийски стил^[2].

Реконструкция на „Битката при Маратон“, Карл Роберт, 1895 г.

Павзаний, който посещава Атина около 150 г., все още може да види четири от картините, изобразяващи военни победи на Атина, както митологични, така и исторически. Той ги описва (без да споменава авторите им) като:

• Битката при Ойное в Аргос (Oenoe)^[4][5] с неизвестен автор
• Амазономахия (битката на Тезей с амазонките) от Микон
• Превземането на Троя от Полигнот Тасоски
• Битката при Маратон, от Панен (или Панайнос, Panaenus), но вероятно с участието на Полигнот и Микон^[6]

Според Плутарх Полигнот е рисувал безплатно, воден от желание да допринесе за благото на града.^[7]

През 267 г. Атина е нападната и разграбена от херулите, но не е била разрушена. Към 396 г. картините вече ги няма, като вероятно са свалени по нареждане на римски проконсул.