Стою Неделчев-Чочоолу

Стою Иванов Неделчев (Чочоолу) с прякор Пантерата и Бай Драгия е комунистически активист, партизанин по време на Втората световна война. Командир на Пета Старозагорска въстаническа оперативна зона. Български офицер и генерал-майор.

Стою Неделчев-Чочоолу
генерал, партизанин и революционер
Роден	12 февруари 1908 г. село Калояновец, Старозагорско, Княжество България
Починал	27 юли 1987 г. (79 г.) Стара Загора, Народна република България
Учил във	Военна академия на Генералния щаб на Русия
Народен представител в: XXVI ОНС   VI ВНС   V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС

Биография

Стойо Неделчев е роден на 12 февруари 1908 г. в старозагорското село Калояновец. От 1930 година е член на БКП. През 1934 година се включва в четата на Петко Маналов. През 1935 година преминава в нелегалност, а през 1937 емигрира в СССР.

Участва в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война. През 1941 година по решение на ЦК на БКП като парашутист се завръща в България, за да организира партизански отряди. Командир на Партизански отряд „Христо Ботев“, Партизанска бригада „Георги Димитров“ и Пета Старозагорска въстаническа оперативна зона. Два пъти му е издавана смъртна присъда по ЗЗД. Остава неуловим, което го прави един от легендарните партизански командири.^[1]

Участва във войната срещу Германия (1944 – 1945) като заместник-командир на VIII – а Тунджанска дивизия от 9 септември 1944 до 10 март 1945, когато е освободен по болест^[2]. Член е на Окръжния комитет на БКП в Стара Загора и на Централната контролно-ревизионна комисия^[3]. Многократно избиран за народен представител (1966 – 1987). Служи си трудно с дясната ръка вследствие на наранявания от времето партизанската си дейност и козирува с лявата. Завършва Военната академия на Генералния щаб на армията на СССР „Климент Ворошилов“.^[4] Командир на 21 планинска стрелкова бригада (1954 – 1957)^[5]. Обявен е за Герой на социалистическия труд (Указ № 106 от 12 февруари 1968).^[6] Награждаван е с орден „За храброст“, IV степен, 1 клас, унгарския орден „На унгарската свобода“ – сребърен, орден „Георги Димитров“ (1968, 1978, 1983). Герой на Народна република България (1978).^[7][8]

През 1967 г. издава мемоарната книгата „Боят настана“. Във филма „Осмият“ е прототип на главния герой, ролята на който играе Георги Георгиев – Гец. Почетен гражданин на Стара Загора от 1978 г.