Страцин (община Кратово)

Стра̀цин (на македонска литературна норма: Страцин) е село в източната част на Северна Македония, община Кратово.

Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Страцин.

---

Страцин Страцин
— село —
Фреска в църквата „Свети Димитър“
Страцин 42.1506, 22.0322
Страна	Северна Македония
Регион	Североизточен
Община	Кратово
Географска област	Средорек
Надм. височина	732 m
Население	185 души (2002)
Пощенски код	1361
Страцин в Общомедия

Документ на Страцинската община от 16 май 1918 г. по време на българското управление през Първата световна война

География

Селото е разположено северозападно от град Кратово. Отстои на приблизително равно разстояние от Куманово и Кратово.

История

В XIX век Страцин е от големите български села в Кратовска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Димитър“ е от 1847 година. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Страцинъ има 950 жители, всички българи християни.^[1]

В началото на XX век население на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Страцинъ има 1000 българи екзархисти и 30 цигани и в селото работи българско училище.^[2]

През 1906-1908 година Страцин е подложено на натиск от страна на сръбската пропаганда да се откаже от Екзархията и българската просвета. На 28 ноември 1906 година сръбски четници отвличат и убиват местния първенец Доде Петков.^[3] На 19 август 1907 година сръбска чета напада селото, като отвлича 9 местни жители и трима жители на Кратово. По-късно отвлечените жители на Страцин са заклани^[4] на 21 септември.^[5] На 8 срещу 9 май 1908 година сръбска чета отново напада селото, убива 6 души, между които и една жена, изгаря 10 къщи, както и много стопански постройки.^[6]

Убити местни жители при сръбското нападение на 8 май 1908 г.[7]
Номер	Имена	Как е убит
1.	Цветан Иванов	Изгорена му е къщата, покъщнината, хамбара, плевнята. Самият той заедно със сина си Петруш е измъчван, след което заклан.
2.	Петруш Цветанов	Измъчван и заклан пред очите на баща си.
3.	Стоян Иванов	Изгорена му е и къщата, кошарата, хамбара, търлото.
4.	Младена Димитрова	Ранена, след което хвърлена в пламъците и изгоряла жива.
5.	Михаил Петров	Убит
6.	Иован Стефанов	Убит

В края на май и през юни 1908 година скопският търговски агент Иван Икономов раздава 3000 лева на 23 от пострадалите българи в Страцин.^[8][9]

При избухването на Балканската война в 1912 година 18 души от Страцин са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[10]

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Панче Ив. Медаров от Велес е български кмет на Страцин от 3 ноември 1941 година до 13 май 1942 година. След това кметове са Драган К. Георгиев от Скопие (13 май 1942 - 22 юни 1943) и Анастас Йорд. Петков от Г. Оряховица (22 юни 1943 - 12 април 1944).^[11]

През октомври 1944 г. по време на Втората световна война край Страцин Българската армия води едни от най-кръвопролитните и ожесточени сражения в новата българска военна история срещу германски части.

Според преброяването от 2002 година селото има 185 жители, от които 183 се самоопределят македонци и двама сърби.^[12]

Личности

Родени в Страцин

• Богдан Николов Байрактаров, македоно-одрински опълченец, 19-годишен, работник, неграмотен, 1 рота на 3 солунска дружина, убит при Малгара^[13]
• Богатин Байрамски, македоно-одрински опълченец, 1 бригада на Македоно-одринското опълчение, убит на 1 ноември 1912 година^[13]
• Ваня Лазарова (1930 – 2017), народна певица от Северна Македония
• Георги Веселинов Стоянов, български военен деец, младши подофицер, загинал през Първата световна война^[14]
• Кръсто Василков, български революционер от ВМОРО, четник на Йордан Спасов^[15]
• Максим Страцински, български революционер от ВМРО, станал по-късно ренегат заедно с Григор Циклев^[16]

Починали в Страцин

• Атанасие Джорджевич (? – 1905), сръбски четник
• Богдан Димитров Манолов (1922 – 1944), български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война^[17]
• Димитър Александров Симеонов (1916 – 1944), български военен деец, капитан, загинал през Втората световна война^[18]
• Димитър Василев Шиваров (? – 1944), български военен деец, капитан, загинал през Втората световна война^[19]
• Живко Василев Николов (1921 – 1944), български партизанин, загинал през Втората световна война^[20]
• Живота Миладинович (? – 1905), сръбски четник
• Иван Димитров Гълъбов (1926 – 1944), български партизанин, загинал през Втората световна война^[21]
• Кирил Попгеоргиев Балабанчев (1909 – 1944), български военен деец, капитан, загинал през Втората световна война^[22]
• Колю Маринов Колев (1922 – 1944), български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война^[23]
• Коста Илиев Тодоров Бокувански (1912 – 1944), български военен деец, майор, загинал през Втората световна война^[24]
• Костадин Ангелич (? – 1905), сръбски четник
• Любен Миланов Моисов (1920 – 1944), български военен деец, поручик, загинал през Втората световна война^[25]
• Милутин Стоянович (? – 1905), сръбски четник
• Михаил Иванов Ахмаков (1922 – 1944), български военен деец, поручик, загинал през Втората световна война^[26]
• Михаил Маринов Милев (1923 – 1944), български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война^[27]
• Михайло Ивкович – Дечак (? – 1905), сръбски четник
• Наум Тодоров Николов (1923 – 1944), български партизанин, загинал през Втората световна война^[28]
• Петър Давидов Белокапов (? - 1907), български деец, убит на 21 септември 1907 година в Страцин от сръбска чета заедно с още 14 души^[29]
• Петър Марчич Момчилович (? – 1905), сръбски четник
• Симеон Донев Шуманов (1910 – 1944), български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война^[30]
• Станиш Станкович (? – 1905), сръбски четник
• Стефан Апостолов Георгиев (? – 1944), български военен деец, поручик, загинал през Втората световна война^[31]
• Стефан Иванов Стефанов (1912 – 1944), български военен деец, поручик, загинал през Втората световна война^[32]
• Стоил Арсенов Попов (1915 – 1944), български военен деец, капитан, загинал през Втората световна война^[31]
• Стоян Кръстич (? – 1905), сръбски четник
• Тодор Стойкович Саринче (? – 1905), сръбски четник.^[33]

Други

На Страцин е наречена улица в квартал „Хладилника“ в София (Карта).