Стърмош

Стърмош ил Стърмеш^[1] (на македонска литературна норма: Стрмош) е село в източната част на Северна Македония, община Пробищип.

Стърмош Стрмош
— село —
Стърмош 41.9817, 22.1625
Страна	Северна Македония
Регион	Източен
Община	Пробищип
Географска област	Манговица
Надм. височина	475 m
Население	294 души (2002)
Пощенски код	2210
Стърмош в Общомедия

География

Селото е разположено южно от общинския център Пробищип, в южното подножие на еруптивната планинска верига Плавица — Манговица (Църни връх). Землището на Стърмош е 5,6 км², като земеделската площ е 527 хектара, от които 387 хектара са земеделски земи, 132 хектара пасища и 8 хектара гори.^[2]

Етимология

Името е от прилагателното стръм, „стръмен“ и наставка -ош. Имената с такъв произход са чести в българската топонимия, например Липош, Мокрош, Дървош.^[3]

История

В XIX век Стърмош е изцяло българско селце в Кратовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото има 240 жители, всички българи християни.^[4]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Стръмош (Strimoche) има 264 българи екзархисти.^[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Стърмош са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[6] След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.

Според преброяването от 2002 година селото има 294 жители (143 мъже и 151 жени).^[2]

Личности

Родени в Стърмош

• Аритон Гаврилов Кръстев, български военен деец, старши подофицер, загинал през Първата световна война^[7]
• Кръсто Филипов, български революционер, деец на ВМОРО, действал в 1915 година в източната част на Вардарска Македония с чета, вероятно под командването на Иван Бърльо^[8] и по-късно в същата година с четата на Дончо Ангелов^[1]
• Наум (1879 – 1905), български революционер от ВМОРО, четник на Петър Апостолов^[9]

Свързани със Стърмош

• Тодор Спасов, български революционер, кратовски войвода на ВМОРО. На 6 ноември 1905 година е обграден от турски аскер в Стърмош, като в сражението четата му дава двама убити и един ранен четник^[10]