Султана Рачо Петрова

Султана Рачо Петрова е българска общественичка и мемоаристка.

Султана Рачо Петрова
българска общественичка
Родена	около 15 юли 1869 г. Тулча, Османска империя
Починала	16 ноември 1946 г. (77 г.) София, Царство България
Семейство
Баща	Пантелей Минчович
Съпруг	Рачо Петров
Деца	Влада Карастоянова Мария Балабанова
Султана Рачо Петрова в Общомедия

Биография

Султана Петрова е родена около 1869 година в Тулча в чорбаджийско семейство, произхождащо от Жеравна.^[1] Баща ѝ Пантелей Минчович е военен лекар в османския флот, а след Освобождението – политик от Консервативната партия.^[1] Негов баща е Димитраки бей Теодоров.

Петрова получава образованието си в Кралския френски колеж в Букурещ и през 1885 година отива при семейството си в София. През следващата година се жени за Рачо Петров, офицер, който по това време е началник на Щаба на армията, а по-късно неколкократно е военен министър и министър-председател. През следващите десетилетия тя е сред видните фигури в столичния светски живот.^[2]

Председателка е на Дамския комитет, който сформира и изпраща българска болница в Далечния изток по време на Руско-японската война през 1905. Работи като милосърдна сестра по време на Балканските войни. Домакин е на болницата в Ниш през Първата световна война.^[3]

Корицата на френското издание на „Тридесет години в българския двор 1887 – 1918“, Париж, 1927

През 1919 година Султана и Рачо Петрови се развеждат, като през следващите години водят шумни съдебни дела един срещу друг.^[4] През 1922 година Султана Петрова издава свои „Спомени“, втора част на които е издадена след смъртта ѝ.^[5]

През 1943 година, по време на Втората световна война, дъщерята на Султана Петрова Влада Карастоянова е осъдена на смърт за държавна измяна, след като напуска страната нелегално и започва работа за британската радиостанция Би Би Си. През пролетта на 1944 година самата Султана Петрова е изпратена в лагера „Свети Кирик“, където остава до падането на правителството на Добри Божилов през юли същата година. След като България преминава на страната на Обединените нации, тя е почетен председател на Българо-английското дружество.^[6]

Султана Петрова умира на 16 ноември 1946 година в София.^[7]

Награди

Получава грамоти за почетно членство и награждаването ѝ с ордена на Руския и Австрийския червен кръст – за оказаната помощ на Дамския комитет в България през Руско-японската война в 1905 г. при обзавеждане на българската болница в Далечния изток и участието ѝ като милосердна сестра в Първата световна война.^[8]