Политическа реч

Политическата реч, още политическо слово и (в реториката) съвещателна реч, е сред основните типове речи, заедно със съдебната и тържествената. Това е реч, която има политическо съдържание или има политически контекст. Произнасяна е от оратор пред аудитория от слушатели.

Целта на политическата реч според Квинтилиан е да подтикне аудиторията да вземе определено решение по даден въпрос ^[1] и за това политическите речи биват съответно убеждаващи или разубеждаващи. ^[2] При Аристотел слушателите на съвещателната реч дори имат ролята на арбитри или съдии, които решават относно неща, които трябва да се направят или извършват в бъдеще. Квинтилиан обаче твърди, че този тип реч може да има също така отношение към миналото, като го разисква, напомня и т.н. Това включване на исторически събития от миналото в политическата реч, според Квинтилиан, може да има отношение към убеждаването за взимане на бъдещи решения. ^[2]

Структура

Според Квинтилиан политическата реч може да съдържа уводна част (proemium), но този увод трябва да бъде кратък, според него по-съществено за обсъждането на държавните въпроси е изложението на фактите (narratio). ^[2]

Роля на оратора

Квинтилиан определя ролята на оратора в политическата реч като изключително важна, той отнася тази значимост на оратора към неговия морал ^[2], в по-модерни интерпретации това бива разбирано така: „Добрият характер и политически ценности са основни за правилно, вярно и справедливо представяне на политическата реч, само процедурите и нормите не са сами по себе си достатъчни.“ ^[3]

История

През периода на Деметрий от Фалерон се създава традиция на литературни (тоест фикционални) съвещателни речи ^[4].

Реторика и демокрация

Квинтилиан също така посочва, че при политическото слово аудиторията е разнородна, има разнообразие от слушатели и за това интерпретациите на слушаната реч са плуралистични. Според Квинтилиан политическа реч има само в случаите, когато има множество възможни решения на един въпрос, като ораторът съветва слушателите в избора между тях. ^[2] Може да се каже, че основното място на политическата реч е парламентът, „и още повече, демократичният тип парламент, в който всяка свободна реч и съревнование между различни гледни точки и личности може да има място.“ ^[3]