Съюз на ратниците за напредъка на българщината

Съюзът на ратниците за напредъка на българщината (СРНБ), наричан също Ратничество за напредък на българщината или просто Ратник, е крайнодясна фашистка обществено-политическа организация в България, съществувала през периода 1936 – 1944 г. Организацията проявява изразени симпатии към националсоциализма, антикомунизма, расизма и антисемитизма.

Съюз на ратниците за напредъка на българщината
Абревиатура	СРНБ
Ръководител(и)	Асен Кантарджиев
Основана	19 юли 1936 г.
Разформирована	септември 1944 г.
Седалище	София, България
Вестник	Проглед
Идеология	националсоциализъм български национализъм расизъм антисемитизъм
Полит. позиция	крайно дясно
Цветове	червен, черен
Знаме на партията

История

Основан е на 19 юли 1936 година от група активисти на Българския младежки съюз „Отец Паисий“, начело с Асен Кантарджиев и Петър Габровски, които неуспешно се опитват да ангажират паисиевците с по-активна политическа дейност. Към тях се присъединяват и групи, отделили се от Съюза на българските национални легиони и бившия Съюз на българите фашисти, а активна роля в изграждането на организацията играят Климент Далкалъчев и Захари Стоилков.^[1]

По данни на Държавна сигурност при ликвидирането им след Деветосептемврийския преврат Съюзът на ратниците и Съюзът „Отец Паисий“ наброяват общо 3880 души.^[2]

Идеология

Ратниците пропагандират национализъм, националсоциализъм, антисемитизъм, расизъм, симпатии към Третия райх, борбата, войната. Остро критикуват капитализма, буржоазията и партийно-парламентарната демократична система.^[3] СРНБ се обявява за силна намеса на държавата в икономиката, национализация на застрахователния сектор и други ключови предприятия, задължително коопериране в селското стопанство.^[4]

Организация и известни членове

Ратниците носят червени униформи, a емблемата на организацията е знакът „Богар-кръст“ (келтски кръст), ограден с кръг. Основният им лозунг е „Напред и нагоре“. Силно обвързани с Българска православна църква.

Не може да се определи точният брой на членовете на организацията, тъй като тя е доста конспиративна и дори членовете ѝ не се познават помежду си. На 26.09.1939 г. правителството взема следното решение: "Всички лица, които участват в „Българските национални легиони“ и в „Ратници за напредъка на българщината“ да се поставят в известност, като чиновниците се уволнят, учениците и студентите се изключат, а останалите да се изпратят в работните групи".^[5] През периода 1941 – 1944 година РНБ е в основата на т.нар. дясна опозиция на режима, въпреки че нейни бивши членове успяват да достигнат до високи постове в държавната власт. Известни такива членове са комисарят по еврейските въпроси Александър Белев и вътрешният министър Петър Габровски.

Ръководител на Ратничеството, наричан Водач, е проф. Асен Кантарджиев – един от деканите на Агрономическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и син на генерал-лейтенант Тодор Кантарджиев, командвал българските войски в Добричката епопея през 1916 година.