Такт

Такт (на английски: bar или measure) в музиката е дефинирана от определен брой времена част от музикална композиция. Тактовете могат да бъдат разделени посредством няколко вида вертикални линии, наречени тактови черти – единична (стандартна), двойна, заключителна, пунктирана или повторителна(и).^[1] Отсъствието на тактови черти (като изключим заключителната и повторителните, ако има такива) говори за безмензурна музика.

Тактови черти, придружени от прима и секонда волта

Ако в първия такт на музикалното произведение има непълен брой времена, този такт се нарича ауфтакт (непълен такт). Тогава последният такт също е непълен.^[2]

Общата стойност на нотите и паузите в един такт трябва да отговаря на неговия размер, т.е. ако например се използва размер 4/4, общата стойност трябва да се равнява на четири четвъртина ноти.

История

Най-ранните тактови черти, използвани в клавирната музика и музиката за вихуела през XV и XVI век, представлявали просто подразделения на музикалните произведения. Съвременният модел се налага едва към XVII век.^[3]

Видове тактови черти

Тактови черти, от ляво надясно: стандартна, двойна, заключителна и повторителни. На изображението отсъства пунктираната

Тактова черта	Име	Описание
	Стандартната тактова черта	Най-простата тактова черта, разделяща два такта.
	Двойната тактова черта	Използва се с цел отделяне на различни части от композицията. Използва се още при промяна на тоналността и размера, както и при същински промени в стила или темпото.
	Пунктираната тактова черта	Използва се при дълги тактове в сложни размери с цел улеснение при прочитането на музикалния текст.
	Заключителната тактова черта	Обозначава края на композицията.
	Повторителна тактова черта	Служи за повторение на един или няколко такта.