Тамар Ангелина Комнина

Тамар Ангелина Комнина е епирска принцеса и принцеса на Та̀ранто, съпруга на принц Филип I Анжуйски.

Тамар Ангелина Комнина
византийска принцеса
Родена	1264 г. Епирско деспотство
Починала	1311 г. (47 г.) Таранто, Неаполитанско кралство
Семейство
Род	Комнини Дука
Баща	Никифор I Комнин
Майка	Анна Палеологина Кантакузина
Братя/сестри	Тома I Комнин
Съпруг	Филип I Анжуйски (1294)
Други роднини	Михаил VIII Палеолог

Тамар е втората дъщеря на епирския деспот Никифор I Комнин (1271 – 1297) от втората му съпруга Анна Палеологина Кантакузина, която е племенница на византийския император Михаил VIII Палеолог.^[1]

В желанието си да заздрави връзката между Епир и Византия и така да върне единството на Империята, Анна Кантакузина първоначално планира да омъжи Тамар за Михаил IX Палеолог, син и съуправител на император Андроник II Палеолог. Андроник II обаче отхвърля идеята, а и Православната църква се обявява против, тъй като Михаил и Тамар са братовчеди.^[2]

След като плановете на Анна Кантакузина пропадат, бащата на Тамар, деспот Никифор II, в желанието си да укрепи независимостта си от Константинопол решава да се сроди с династията Анжу, която по това време управлява Неаполитанското кралство, непосредствен съсед на Епир. Освен това крал Шарл II Анжуйски вече бил предложил сродяване между владетелските домове на Епир и Неапол.^[3] След дълги преговори се стига до споразумение Тамар да се омъжи за четвъртия син на неаполитанския крал – Филип I, принц на Таранто.

Условията на брачния съюз били чрез брака си за Тамар Филип I да получи същите права над Епир, каквито крал Манфред Сицилиански е придобил 35 години по-рано, женейки се за лелята на Тамар, Елена Дукина.^[4] Зестрата на Тамар е определена на 100 хиляди перпера годишно и няколко крепости в Южен Епир. Освен това след смъртта на Никифор I, Тамар и Филип I трябвало да наследят управлението на Епирското деспотство. След намеса на Анна Кантакузина в преговорите за планирания брак се стига и до споразумението Тамар да запази православната си вяра и след сключването на брака с католика Филип I.^[5]

Сватбата между Тамар и Филип I е отпразнувана в Л'Аквила, Абузи, през август 1294 г.^[3] Двамата имат пет деца:

• Шарл (1296 – 1315)
• Филип (1297 – 1330)
• Жана (1297 – 1317), омъжена за арменския крал на Киликия Ошин
• Беатрис (1298 – 1340), омъжена за атинския херцог Валтер II дьо Бриен
• Бланш (ум 1328), омъжена за Раймон Беренгер, брат на крал Петър III Арагонски^[6]

През 1299 г. съпругът на Тамар е пленен от войските на арагонския крал и е затворен в тъмница. За да плати откупа на съпруга си, Тамар залага короната си и моли за пари роднините си в Епир.^[7] Въпреки това двамата остават разделени до 1302 г. През това време в Таранто натискът върху Тамар от страна на латинската партия се засилва и противно на обещанията, дадени при преговорите за сключването на брака ѝ, Тамар е принудена да приеме католицизма и името Катерина.^[8] След завръщането на Филип I отношенията между съпрузите стават трудни поради алианса между Арагонската корона и Епирското деспотство, иницииран от брата на Тамар, Тома. Филип I подозира съпругата си, че е действала в интерес на роднините си по време на двегодишното му отсъствие, което според него подготвило съюза между Арагон и Епир, неотчитайки факта, че именно тя залага и последните си бижута, за да му помогне в събирането на военна подкрепа.^[9] Филип I решава да се разведе и през 1309 г. обвинява съпругата си в изневяра.^[10] Тя е принудена да признае, че е преспала с поне 40 от бароните в двора на Филип, както и че е имала лични отношения с Бартоломео Сигинулфо, великия шамбелан на Таранто.^[11] След развода Филип I се жени за Катерина Валоа, титулувана императрица на Константинопол. Низвергната, Тамар вероятно става монахиня или е държана като заложница от бившия си съпруг. Тя умира през 1311 г.^[12]