Телеология

Телеологията (от старогръцки: teleos – достигнал целта; logos – учение, наука) е идеалистическо учение, според което всичко в света е целесъобразно. Привържениците на телеологията смятат, че всичко в света е сътворено от Бога, така че едно нещо служи като средство за друго. Енгелс обобщава възгледите на телеолозите: „Котките били създадени, за да изяждат мишките, мишките – за да бъдат изяждани от котките, а цялата природа – за да доказва мъдростта на твореца“.

Понятието представлява философско учение за целесъобразността, целенасочеността на всички природни явления. От нейно гледище не само човекът, но и всички природни явления имат поставящи си цели начала, души от особен вид. Докато човекът съзнателно си поставя целта, в природата целта се осъществява несъзнателно. Телеологията е неразделно свързана с хилозоизма, панпсихизма, пантеизма и др.^[1]

Според телеологията принципът на живота и мисленето лежи в самия фундамент на материята, която се състои от не мъртви атоми, а от живи, притежаващи смътна способност да си представят монади. Първата последователна система на телеологията била разработане от Аристотел, който смятал, че всяко нещо си има предназначение, носи в себе си активно поставящо си цели начало, душа, ентелехия, и същевременно всички цели на природата са подчинени на една върховна цел, включени са в общосветовната хармония. Тази основна идея на Аристотеловата телеология се запазва в ученията на Тома Аквински, Лайбниц, Хегел, Хайдегер и др. Представата за това, че поставящото си цели начало на природата лежи вън от света и представлява върховна основа и крайна цел на световния процес, служела като основа за физико-телеологичното доказателство за съществуването на бога. Логическата несъстоятелност на тази представа, доведена до крайност от учението за предустановената хармония, била показана от Кант.^[1]

Телеологичният възглед за живата природа бил широко разпространен в биологичните теории през XVII - XVIII в. ^[1]

Еволюционната теория на Дарвин дала рационално тълкуване на относителната целесъобразност на живите същества и с това подкопала господството на телеологията в биологията. След Дарвин, телеологични концепции в биологията се проповядвали от неовитализма, неоламаркизма и др.^[1]

Съвременната кибернетика показва, че целесъобразността е процес на оптимално приспособяване на предмета към заобикалящата го среда.^[1]