Теория за прелъстяването

Теорията за прелъстяването е хипотеза от средата на 90-те години на XIX век от Зигмунд Фройд, която постулира че дава решение на проблема за основите на хистерията и обсесивните неврози. Според теорията потиснат спомен от сексуално насилие в ранно детство или травматично преживяване са същностната предпоставка за хистерични и обсесивни симптоми, в добавка с активно сексуално преживяване до навършване на 8 години за последните.^[1]

В традиционното описание на развитието в теорията за прелъстяването, Фройд отначало мисли, че пациентите му свързват повече или по-малко реални истории на сексуално малтретиране и че сексуалното насилие е отговорно за много от неврозите и други здравословни проблеми на пациентите му.^[2] След няколко години Фройд изоставя теорията си, заключавайки че спомените за сексуално насилие всъщност са фантазии на пациентите му.^[3]

Алтернативно описание, което идва на преден план в начетеността на Фройд поставя ударение върху това че теорията, както е постулирана от Фройд, обяснява хистерията и обсесивните неврози като резултат от „несъзнателни“ спомени за сексуално насилие в детството.^[4] В трите публикации за теорията за прелъстяването, издадени през 1896 Фройд твърди, че с всички тогавашни пациенти е способен да разкрие такова насилие, най-вече станало под 4-годишна възраст.^[5] Тези публикации показват, че пациентите не свързват историите за сексуално насилие спрямо тях в ранното детство; по-скоро Фройд използва аналитичната интерпретация на симптомите и асоциациите на пациентите и оказвайки натист върху пациента, в опит да доведе до „възпроизвеждане“ на дълбоко потиснати спомени.^[6] Макар да съобщава, че успява да постигне тази цел, той също така казва, че пациентите остават неубедени че реално са преживели това че са били насилвани в детството си. ^[7] Съобщенията на Фройд за епизодите от теорията за прелъстяването преминават през серия от промени през годините, кулминирайки в традиционна история, основана на последното описание в „Нови уводни лекции в психоанализата“.^[8]