Технологична сингулярност

Технологичната сингулярност (на английски: technological singularity^{[а 1]}) е хипотетичен момент в бъдещето, когато технологичното развитие става по принцип неуправляемо и необратимо, което поражда радикални промени в характера на човешката цивилизация.^[1][2][3]

Намаляване на времето между еволюционните събития (биологична, след това технологична еволюция)

Курцвейл пише, че поради смяната на парадигмите тенденцията на експоненциален растеж се наблюдава от интегралните схеми до по-ранните транзистори, електронни лампи, релета и електромеханичните компютри

Според една от най-популярните версии на хипотезата за технологичната сингулярност, наречена „интелектуален взрив“ (тази концепция е предложена по-специално от британския математик и космолог Ървинг Гуд^[4]), обновяем интелигентен агент (например компютър със силен изкуствен интелект) в крайна сметка може да влезе в „неконтролируема реакция“ на циклите на самоусъвършенстване, като при това всяко ново поколение изкуствен интелект ще се появява все по-бързо, пораждайки своеобразен „интелектуален взрив“ и създавайки в крайна сметка суперинтелект, надминаващ интелекта на цялото човечество.

За първи път понятието „сингулярност“ в технологичен контекст е споменато от американския математик Джон фон Нойман.^[5] Участникът в Манхатънския проект, полско-американският математик Станислав Улам, в своя статия от 1958 г. описва дискусията по този въпрос с Фон Нойман, „посветена на ускореното развитие на технологиите и промените в начина на живот на човека, което създава видимост за приближаване към някаква съществена необичайност в историята на човечеството, след която човешкото съществуване във вида, в който го познаваме, няма да може да продължи“.^[6] Редица изтъкнати учени впоследствие подкрепят тази гледна точка.^[3][7]

Можем да си представим водещите играчи в надпреварата към технологичната сингулярност като шест отделни космически кораба, всеки от които се движи по собствена траектория към хоризонта на събитията на черна дупка. Подобно на космически изследователи, отправящи се към неизвестното, тези същества се ускоряват към неизбежен праг, където правилата на интелигентността, изчисленията и прогреса могат да бъдат фундаментално променени

Концепцията за технологичната сингулярност и самият термин „сингулярност“ са популяризирани от американския писател-фантаст Върнър Виндж в есето си от 1993 г. „Предстоящата технологична сингулярност“ (на английски: The Coming Technological Singularity), където отбелязва, че това ще означава край на човешката ера, тъй като новият суперинтелект ще продължи да се усъвършенства и технологично да се развива с невъобразима скорост. Виндж отбелязва, че би бил изненадан, ако това се случи преди 2005 г. или след 2030 г.^[4]

В четири експертни проучвания, проведени през 2012 и 2013 г., е изразено мнението, че изкуственият суперинтелект ще бъде разработен до 2040 – 2050 г.^[8][9] По-скорошен анализ на AIMultiple съобщава, че „текущите проучвания на изследователи в областта на изкуствения интелект предвиждат появата на изкуствен общ интелект (на английски: artificial general intelligence) около 2040 г.“.^[10]

Редица учени и обществени дейци, по-специално Стивън Хокинг и Илон Мъск, изразяват загриженост, че изкуственият суперинтелект може да доведе до ликвидирането на човека като биологичен вид.^[11][12] Американският изобретател и футуролог Реймънд Курцвейл предсказва настъпването на технологична сингулярност през 2045 г. Според него по това време цялата Земя ще започне да се превръща в един гигантски компютър и постепенно този процес може да се разпространи върху цялата Вселена.^[13]

Хипотетичните последствия от настъпването на технологичната сингулярност продължават да бъдат предмет на активни дискусии.

Бележки

1. В англоезичните източници терминът „сингулярност“ (англ. the singularity) често се използва именно в смисъла на „технологична сингулярност“