Тодоричене

Тодоричене е село в Северна България. То се намира в община Луковит, област Ловеч.

Тодоричене
Тодоричене 43.164438, 24.178546 Тодоричене
Общи данни
Население	346 души[1] (31 декември 2024 г.) 11,3 души/km²
Землище	30,502 km²
Надм. височина	191 m
Пощ. код	5781
Тел. код	06986
МПС код	ОВ
ЕКАТТЕ	72552
Администрация
Държава	България
Област	Ловеч
Община    – кмет	Луковит Иван Грънчаров (ГЕРБ; 2011)
Кметство    – кмет	Тодоричене Валентин Петков (ГЕРБ)

География

Тодоричене е малко и красиво село, намиращо се на 5 km от град Луковит и на 50 km от град Ловеч. Селото се отличава с красива природа и плодородна почва. В покрайнините на селото преминава река Златна Панега. По пътя за с. Дерманци се намира язовир Тодоричене.

История

За пръв път селото се споменава в най-ранния Османски данъчен регистър от 1430 г. като Тодориджа (Тодорича). В началото на османското владичество, а вероятно и по време на Втората българска държава, е влизало в каза (област) Мроморнича (бълг. Мраморница). През XVIII век са го нарекли Тодоричане.

Население

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[2]

	Численост	Дял (в %)
Общо	425	100,00
Българи	418	98,35
Турци	0	0,00
Цигани	0	0,00
Други	0	0,00
Не се самоопределят	0	0,00
Неотговорили	4	0,94

Културни и природни забележителности

В селото се намира многовековната и най-голяма църква в цялата община Луковит „Света Параскева“, която е реставрирана през 2009 г. и е открита за Великденските празници през 2010 г.

В центъра на селото се намира параклисът „Св. Илия“ (снимка Архив на оригинала от 2016-06-11 в Wayback Machine.).

В близост до параклиса има паметник на баща и син – партизани (снимка Архив на оригинала от 2016-06-11 в Wayback Machine.), (снимка Архив на оригинала от 2016-06-11 в Wayback Machine.).

Редовни събития

• Бал на селото на 14 февруари всяка година.
• Празнуване Бабин ден.
• Съборът на селото е на 2 август всяка година.

Личности

• Тома Стефанов Томов – Владо, зам.-министър на земеделието по времето на Станко Тодоров
• Марин Дочев – партизанин от отряд „Г. Бенковски“

Литература

• Васил Симеонов-Чавдар – „Последното робство“ – записки, издателство БКП 1970 г.