Тодор Влайков

Тодор Генчов Влайков, още наричан с псевдонима си Веселин, е български писател, общественик и политик. Най-известното му произведение е повестта „Дядовата Славчова унука“. Негов правнук е дипломатът Радко Влайков.^[3]

Тодор Влайков
български писател, общественик и политик
Влайков като млад. Фото: Димитър Карастоянов
Роден	13 февруари 1865 г. Пирдоп, Османска империя
Починал	28 април 1943 г. (78 г.) София, Царство България
Националност	България
Учил в	Историко-филологически факултет на Московския университет
Работил	писател, политик
Политика
Партия	Радикалдемократическа партия
Депутат
XII ОНС   XIII ОНС   V ВНС   XVIII ОНС   XX ОНС   XXI ОНС   XXII ОНС   [1]
Литература
Псевдоним	Veselin[2]
Жанрове	разказ, повест
Известни творби	„Дядовата Славчова унука“
Семейство
Съпруга	Мария Влайкова
Тодор Влайков в Общомедия

Биография

Роден е на 13 февруари 1865 г. в град Пирдоп. Завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет през 1888 година. Основател (1895) и председател (1898) на Българския учителски съюз. Действителен член на БКД (дн. БАН) от 1900 година.

През 1890 г. Тодор Влайков и Тодор Йончев основават в Мирково първата българска кооперация – „Мирковско взаимодавно спестовно земеделческо дружество „Орало“.

Влайков е сред основателите и първи лидер на Радикалдемократическата партия. При основаването на Демократическия сговор през 1923 година участва в групата, изработила първата програма на новата партия.^[4]

Библиография

• „Леля Гена“ (1890)
• „За чича Стайка“ (1891)
• „Ратай“ (1892)
• „Учител Миленков“ (1894)
• „Разкази и повести“ (1897)
• „Дядовата Славчова унука“ (11 изд. - 1889, 1917, 1927, 1928, 1928 със загл. Две се млади залибиле, 1941, 1946, 1978, 1985, 1989, 2004)
• „Стрина Венковица и снаха ѝ“ (1925)
• „Преживяното“ (1934, 1939, 1942)
• „Есен“ (1891)
• „Неприятен гост”

Посмъртно признание

Кино „Влайкова“

През 1926 г. по инициатива на Мария Влайкова, съпруга на Тодор Г. Влайков, е открита сграда, предназначена да помещава Народното кино. Веднага след това новопостроената сграда на ул. „Цар Иван Асен ІІ“ е дарена на Министерството на народното просвещение, а малко по-късно киното вече носи името „Влайкова“.^[5]

Почетен гражданин на Пирдоп (2002)^[6]

Национална литературна награда „Тодор Влайков“

През 2007 г. с решение на Общинския съвет в Пирдоп е учредена Национална литературна награда „Тодор Влайков“.

На Тодор Г. Влайков е наречена улица в квартал „Люлин“ в София (Карта).

Галерия

• 
  Паметна плоча на къщата, в която Влайков живее от 1895 г.
• 
  Сградата е на ул. „Хан Аспарух“ № 65А, София
• 
  Паметник на Тодор Влайков в Пирдоп 
• 
  Паметната плоча на Мария Влайкова на стената на кино „Влайкова“