Тодор Врачански

Поп Тодор Врачански е български духовник и книжовник от XVIII век.

Тодор Врачански
Роден	Враца, Османска империя

Роден е във Враца. По времето, когато Неофит Рилски е във Врачанско, работи заедно с него в манастира „Свети Иван Пусти“ – духовно средище с килийно училище и книжовна школа.^[1] По-късно работи в Черепишкия манастир,^[2] а след това в Рилския манастир, където приема името Теофан Рилски.^[3][4] Някои от ръкописите му остават във Враца, а други биват пренесени в Рилския манастир.

Един от преписите му е на сборник с поучения от Йоан Калека (XIV век); смята се, че прави превод на едно от словата му.^[5]

В неговите творби се обсъждат древногръцките философи Аристотел, Платон, Сократ; разясняват се исторически събития, свързани с Александър Македонски.

Умира в края на XVIII век.

Памет

На негово име са наречени улици в София (Карта) и Враца.

Произведения

Известни са следните негови ръкописи:

• Дамаскини от 1748 г., 1760 г., 1761 г., 1762 г., 1772 г., 1789 г.
• Сборник от слова, 1756 г. и 1762 г.
• Тълковно евангелие, 1758 г.
• Сборник от учения и слова „Маргарит“, създаден в Черепишкия манастир 1762 година^[2] (според други данни 1775).