Тополица

Тополица е село в Югоизточна България, община Айтос, област Бургас.

Тополица
Панорамен изглед на Тополица
Тополица 42.736564, 27.125105 Тополица
Общи данни
Население	827 души[1] (31 декември 2024 г.) 38,4 души/km²
Землище	21,563 km²
Надм. височина	175 m
Пощ. код	8549
Тел. код	05532
МПС код	А
ЕКАТТЕ	72727
Администрация
Държава	България
Област	Бургас
Община    – кмет	Айтос Васил Едрев (ГЕРБ; 2015)
Кметство    – кмет	Миляка (ГЕРБ)
Тополица в Общомедия

География

Село Тополица се намира на 12 km запад-северозападно от общинския център град Айтос и на 41 km от областния център Бургас. Разположено е в южното подножие на Карнобатската планина, Източна Стара планина, южно от рида Караманица (най-висока точка 598 m). Климатът е преходноконтинентален. В землището преобладават наносни почви, ранкери и литосоли^[2][3]

Общинският път, минаващ през Тополица, води на изток през село Карагеоргиево към Айтос, а на запад към село Кликач с разклонения към селата Раклиново и Черноград. На север тесен асфалтиран път от Тополица се изкачва към няколкото хижи по рида Караманица и от него се отклонява вдясно неасфалтиран път към село Зайчар. На около 0,5 km южно от Тополица минава железопътната линия Пловдив – Бургас, на която има гара Тополица. Надморската височина в центъра на селото е около 185 m, на север нараства до около 215 – 220 m, а на юг намалява до около 170 m.

На юг-югозапад от селото, на реката отвъд железопътната линия има язовир, поделен между землищата на Тополица и съседното село Черноград.^[4]

В землището на Тополица, на около 2 km северно от селото, се намира обширната местност Жълти хан.^[5][6] През 1937 г. съществувалото дотогава там самостоятелно село Жълти хан^[7] е присъединено към село Тополица^[3][8].

История

След края на Руско-турската война 1877 – 1878 г., по Берлинския договор селото остава на територията на Източна Румелия. От 1885 г. – след Съединението, то се намира в България с името Кавак махле. Преименувано е на Тополица през 1934 г.^[9][3][10]

Първото училище в Тополица е от I884 г. През 1927 г. е основано читалище „Изгрев", през 1929 г. – кредитна кооперация.^[3]

През 1950 г. е учредено Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Христо Ботев“ – с. Тополица, Бургаско, съхраняваната документация на/за което е от периода 1949 – 1995 г., през който период стопанството съществува самостоятелно между 1948 г. и 1958 г. Информацията в архива сочи следните му организационни форми и съответни периоди на документацията за тях^[11]:

• Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Христо Ботев“ – с. Тополица, Бургаско (1948 – 1958);
• ТКЗС „Тополица“ – с. Тополица, Бургаско (1990 – 1992);
• Земеделска производствена кооперация (ЗПК) „Съзнание“ – с. Тополица, Бургаско (1992 – 1992) и последно
• Ликвидационен съвет на ЗПК „Съзнание“ – с. Тополица, Бургаско (1992 – 1995).

През 1958 г. ТКЗС „Христо Ботев“ се влива в обединеното ТКЗС с център село Пирне, след което вероятно преминава и през характерната за времето структура АПК, преди да стане през 1990 г. отново ТКЗС – с име ТКЗС „Тополица“.

Население

Населението на село Тополица^[12] наброява към 1934 г. 1107 души, поради миграция към 1946 г. и 1956 г. намалява с 1/3, а към 1965 г. – възстановява числеността си от 1934 г., и след максимума от 1127 души към 1985 г. постепенно намалява до 927 (по текущата демографска статистика за населението) към 2020 г.

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[13]

	Численост
Общо	979
Българи	292
Турци	650
Цигани	-
Други	12
Не се самоопределят	5
Неотговорили	20

Религии

Мнозинството от населението на селото се състои от помаци и турци, изповядващи сунитски ислям. Българите тук са източноправославни християни, има и някои силно атеизирани. Църквата „Свети Димитър“ е построена преди 1944 г., ремонтирана е през 1999 г., а джамията е построена през 1998 г.

Обществени институции

Село Тополица към 2020 г. е център на кметство Тополица.^[14][15]

В село Тополица към 2020 г. има:

• действащо общинско основно училище „Светлина“;^[16]
• действащо читалище „Изгрев – 1927 г.“;^[17][18]
• постоянно действаща джамия;^[19]
• действаща само на големи религиозни празници православна църква „Свети Димитър“;^[20]
• пощенска станция;^[21]
• детска градина „Детелина“.^[22]

Икономика

Основният поминък на населението са зеленчукопроизводство и животновъдство. В село Тополица са концентрирани около 50% от лукопроизводителите в страната, но в последно време производството им е намаляло.

Кооперация „Съзнание“ изнася селскостопанска продукция предимно за Италия. Селото е най-големият производител на арпаджик^[23] в България.

Туризъм

В района на селото има почивни станции (бунгала и хижи). Някои от по-известните и предпочитани за отдих хижи са: „Строител“, „Тополица“, „Диви нощи“, „Горски рай“, „Мелиоратор“, „Здравец“, „Бяла Река“.

Природни и културни забележителности

Като цяло селото е известно с големите си и модерни къщи, повечето строени преди 1989 г.

В двора на кметството на нисък постамент са поставени две големи мраморни плочи. Паметникът е посветен на загиналите във войните: Балканска война; Първа световна война; Отечествена война 1944 – 1945 г. На паметника има надпис „Те умряха за България!“; „Слава на Героите!“ и списък на загиналите.^[24]

На сградата на кметството е монтирана мраморна паметна плоча, посветена на загиналите в Отечествената война 1944 – 1945 г. Има надпис „Загинали в Отечествената война“; Вечна Слава!“ и списък на загиналите.^[24]

В Тополица се намира родната къща на майор Тодор Йовков Тодоров^[25], загинал през 1952 г. при изпълнение на служебния си дълг, която съществува и до днес и е запазена в своя автентичен облик. Има и изграден паметник в двора на училището.

Спорт

Селото има футболен отбор – ФК „Бяла река“ (Тополица). Футболният клуб се състезава в Б ОФГ ИЗТОК. През март 2016 година ФК „Бяла река“ (Тополица) се сдобива със собствен стадион. Стадионът е изграден в северния край на селото по общински Проект. През 1991 г. отборът стига до четвъртфинал за купата на България, но отпада от отбора на Ботев Пловдив с 8 – 2.