Тор (митология)

Тор (на староисландски: Torr, на старогермански: Þunraz, Dunor, Donar, от немски: Donner – „гръм“) в скандинавската митология и викингските саги е бог на гръмотевиците, бурите и плодородието, закрилник на хората. Син на Один. В Исландия и други северни народи е почитан повече от останалите богове.^[2]

Вижте пояснителната страница за други значения на Тор.

---

Тор
Битката на Тор с великаните, худ. Мортен Ескил Винге (1872)
Характеристики
Описание	бог на гръмотевиците, бурите и плодородието в скандинавската митология и викингските саги
Родители	Один[1]
Тор в Общомедия

Характеристика

Тор е изобразяван като великан с рижа брада. С железни ръкавици, използвал тежък железен чук, наречен Мьолнир, който олицетворява гръмотевицата и има свойството да се завръща като бумеранг. Чукът е специфичното оръжие на Тор, както копието на Один и мечът на Тир. Често е изобразяван на рунически камъни и погребални стели.^[2]

Митология

Тор препускал в своята обкована с желязо колесница, впрегната в козлите Тангниостр и Тангриснир. По-бързи от вятъра дори от Слейпнир – жребеца на Один. Всяка вечер Тор убивал и изпичал за вечеря двата козела, като оставял недокоснати само костите им, а след това ги съживявал.

След Один Тор е считан за най-могъщия бог, не така мъдър, като баща си, но по-силен от него. Тор рядко оставал в Асгард, защото дни и нощи се сражавал с великаните. Но когато над асите надвисвала опасност, било достатъчно да произнесат името му и той веднага се явявал на помощ. В дните на Рагнарьок (Залезът на боговете), Тор убил с чука си вселенския змей Йормунганд, но след като отстъпил девет крачки, паднал поразен от отровата му.

В киното

В космическият сериал Старгейт Тор е бил същество от планетата Асгард, посетило Земята около 500 г. сл. Хр., приятел с Тау'ри – земляните и след това. На външен вид е подобен на Сивите.^[3]