| Дума |
Значение |
Записана От |
Сродни Думи |
|---|
| ἄσα (аса) |
билката подбел (Беси) |
Педаний Диоскурид |
Литовски asȳs, asiūklis ("конска опашка", „хвощ“, "шавар"), Латвийски aši, ašas, ašķi ("конска опашка", "хвощ"), Български оп-ашка, оп-ашат, Македонски оп-аш. |
| βόλινθος (бóлинтхос) |
вол, бизон |
Аристотел |
Прото-Славянски *volъ ("вол"). |
| βρία (бриа) |
отворено селище (без укрепление) |
Гесихий Александрийски, присъства в много топоними в Тракия: Πολτυμβρία, (Полтумбрия), Σηλυ(μ)μβρία (Сêлумбрия), Βρέα (Бреа), Μενεβρία (Месембрия) и други. |
Български ври ("много топъл", "кипи [с живот]"). Сравнено с Тохарски A ri, B riye ("градче") и Гръцки ῥίον (ríon; "връх, предпланини"). Алтернативно сравнение с Прото-Келтски *brix- ("хълм"). Възможна близост с Български пивоварна. |
| βρίζα (бриза) |
ръж |
Гален |
Български ръж от Прото-Индо-Европейски *wrugʰyo- ("ръж"). Наподобява Славянски ориз, Гръцки ὄρυζα, Санскрит vrīhí-("ориз"). |
| βρυνχός (брункхос) |
китара |
Много автори |
Прото-Славянски *bręčati ("звънтя"), Славянски бръмча. Заета в Румънски broancă ("контрабас"). |
| βρῦτος (брутос) |
бира от ечемик |
Много автори |
Славянски vriti (варя, приготвям пиво), Немски*bruþa-("бульон"), Латински dē-frŭtum ("за сваряване"), Английски brew ("бира", "пиво"). |
| δέβα (дева) |
град |
Присъства в много топоними в Тракия, например Pulpudeva (Пулпудева). |
Български дявам ("поставям") от Индо-Европейски *dheh1-u-eh2 ("поставям") < *dheh1 ("поставям", "слагам", "на място"). |
| dinupula (динупула), sinupyla (синупяла) |
див пъпеш |
Псевдо-Аполей |
Литовски šùnobuolas ("кучешка ябълка"), Славянски *dynja ("диня"). Според Владимир Георгиев, от *kun-ābōlo- или *kun-ābulo- ("куча ябълка"). |
| γέντον (гентон), γέντα (гента) |
месо |
Хериодиан, Суда, Гесихий Александрийски |
Прото-Славянски gъbnǫti (гъна се), Прото-Славянски *gъbьnъ ("мек, жилав, огъващ се"), Прото-Германски gadōn ("съединено, здраво, неразпаднало се"). Сравнено с Прото-Славянски godьnъ ("годен за ядене, задоволителен").
Алтернативно от Индо-Европейски *gʷʰn̥tó- ("удрям, убивам"), Санскрит hatá- ("удрям, убит"), Прото-Славянски žęti ("жъна, жътва, убивам". |
| ἴτον (итон) |
тракийско име на вид гъба |
Плиний Стари, Теограст. |
Неизвестна етимология |
| καλαμίνδαρ (каламиндар) |
чинар дърво
(Едони) |
Гесихий Александрийски |
Началото kalam- се тълкува с Прото-Индо-Европейски *ḱolh₂mos ("кол", "прът", "пръчка") от което произлизат Български кол и Старо-Гръцки κάλαμος ("кол"). Краят -dar е еднакъв със Старо-Индийски dāru ("дърво"), Старо-Гръцки δóρυ ("дърво") и Български дърво. Тоест ”колово дърво". |
| κη̃μος (кемос) |
вид плод с обвивка |
Фотий |
Неизвестна етимология |
| κóλαβρος χορός (колаброс хорос) |
традиционен тракийски танц |
Юлий Полукс |
Прото-Славянски kolovortъ ("коловрат"), Старобългарски коловрат ("въртящо се колело"). Тоест "хоро танцувано във въртящ се кръг". |
| κτίσται (ктистаи) |
девствени тракийски монаси |
Страбон |
Прото-Славянски čistъ ("чист"), Български чист, Латвийски šķîsts ("чист"). |
| μάγαδις (магадис) |
струнен тракийски инструмент, носещ името на тракиеца Μάγδις (Магдис) |
Алкман, Анакреон, Евфорион. |
Вероятно тракийското име Магдис е всъщност епитет на Орфей. Сравнено е с Български магът ("магьосникът"). Музикалният инструмент носещ това име отговаря на лира или арфа според учените. Впечатляващо е сравнението с древния регион Македония, където в областта Пиерия е едно от няколкото засвитетелствани възможни родни места на Орфей. В този случай Магдис е равно на Македон, епонимът на Македония. Подкрепя се от по-старото име Мигдония, тракийските племена Мигдони и Едони, и билката носеща името на региона - магданос. В Израел имало кула с името מִגְדָּלָהּ ("Магдала"), която вероятно била построена от Александър Велики, с нея е свързано името Магдалена. Алтернативно е сравнението с Готски 𐌼𐌹𐌳𐌾𐌹𐍃 ("среден", "централен"), Санскрит mádhya ("междинен") и Български междинен, като в този случай тракийският герой Магдис е кръстен на региона Македония, който означава централен район. По този начин се тълкува и името на тракийското племе Меди. |
| midne (мидне) |
селище |
Надпис от Рим |
Литовски mītne ("обиталище"), Латвийски mitu, mist ("обитавам"), Aвестийски maēϑana- ("място за живот"), Прото-Славянски męti ("отъпквам", "стъпвам на място"), Български мъна ("отъпквам"), мътя ("лежа на място"), място и местност. |
| πέλτη (пелта) |
лек щит с покритие от кожа изобретен от Траките |
Херодот |
Прото-Славянски poltьno ("платно"), Прото-Славянски plotъ ("плет", "бариера"), Прото-Славянски platъ ("плат"), Прото-Славянски plъtьnъ ("оплътнен", "плътен"), Български плът ("кожа"), Прото-Индо-Европейски *pel- ("кожа", "покривало", "обвивка"). |
| Πολτυμ(βρία) (Полтумбрия) |
ограда или плет от дъски, кула от дъски, плътно укрепление |
Много автори |
Прото-Славянски poltьno ("платно", "сал", "плат", "фазер"), Славянски платно, Славянски плътен, Старо-Английски speld ("дървесина, дънер"). Възможно е името на философа Платон да има подобна етимология ("плътен", "плетен"). |
| ῥομφαία (рхомфая) |
тракийски меч със завит връх |
Много автори |
Сравнено с Латински rumpō ("пробивам"), Славянски ромб ("завъртяна форма", "изкривена форма"), Старо-Гръцки ῥόμβος ("завит връх"), Български ръб (ръб, острие). Алтернативно тълкуване с Руски разрубать ("раздирам"), Полски rąbać ("сеча", "нарязвам"), Сърбо-Хърватски rmpalija ("побойник"). |
| σκάλμη (скалмê) |
нож, меч |
Софокъл, Юлий Полукс, Марк Аврелий, Гесихий Александрийски., Фотий. |
Свързано със Славянски скала ("заострен камък", "крив камък"), Прото-Индо-Европейски (s)kel- ("огънат", "крив"), Прото-Славянски ǫgъlъ ("ъгъл", "ъгълник", "ъгловат"), Прото-Славянски kolti ("коля", "пробождам") и Старо-Норвежки skolmr ("разрез", "цепка"). Късна заемка в Албански shkallmë ("меч"). |
| σκάρκη (скаркê) |
сребърна монета |
Гесихий Александрийски., Фотий. |
Прото-Славянски *(s)kъrkati ("скърцам", "стържа", "издавам стържещ звук"). Сродно с Български скорец. |
| σπίνος (спинос) |
"вид камък който пени водата в която е потопен" (варовик, тебешир') |
Аристотел |
Прото-Балто-Славянски (s)páiˀnāˀ (пяна), Прото-Славянски pěna ("правя пяна"), Литовски spáinė ("пяна"). |
| τορέλλη (тореллê) |
припев на оплакваща песен |
Гесихий Александрийски |
Руски терять ("губя, пилея, плача"), Македонски теретам ("обременявам, утежнявам, оплаквам"). |
| ζαλμός (залмос) |
животинска кожа - свързано с името на Залмоксис |
Порфирий |
Прото-Славянски *zamъkъ ("замък", "ключалка", "защитна обвивка с отвор"). Според Георгиев, от *kolmo-s. Свързано с Готски hilms, Немски helm ("шлем"), и Старо-Ирландски sárman ("защита"). Алтернативно от Прото-Славянски *zamъknǫti ("замъквам", "мъкна", "влача"). |
| ζειρά (зейра) |
вид ямурлук носен от Траките |
Херодот, Ксенофонт, Гесихий Александрийски. |
Български зирка ("разрезен отвор", "празнина", "отвор за ръкав"), Български зира ("прозримост"). Български зея ("отворен съм", "зяпам"). Според Георгиев, свързано с Гръцки χείρ ("ръка") и Фригийски ζειρ ("ръкав"). |
| ζελᾶ (зела), ζῆλα (зêла), ζηλᾱς (зелас) |
вино |
Много автори |
Прото-Славянски cělъ (пълен, непроменен), Старобългарски дзело (цял, концентриран). Свързано с Гръцки χάλις ("неразредено вино") и κάλιθος ("вино"). |
| ζετραία (зетрая) |
ритуална делва, глинен съд |
Юлий Полукс |
Прото-Индо-Ирански ȷ́ʰáwtraH ("жертвам, изливам, давам, лишавам се, отливам питие за боговете") от Индо-Европейски ǵʰew- ("изливам"), Български жертва. Според Георгиев, сродно с Гръцки χύτρα ("делва за вода"). |
| zibythides (зибутхедес) |
тракийските благородници и светци - свързано с името на Севт |
Гесихий Александрийски |
Сравнено с Литовски žibùtė ("светещ"), Литовски žibeti ("свети") и Български светец. Алтернативно от Прото-Славянски životъ ("живот"), или živъ ("жив") + otьcь ("отец"). |
| σίκινις (сикинис) |
танц извършван от племето Сатри в чест на Дионис |
Софокъл, Еврипид. |
Литовски šokinys, šokis ("танц", "празнично веселие"), Руски скинуть ("ритам", "хврълям насам натам", "хвърляме заедно"), Прото-Славянски kydnǫti ("ритам", "хвърлям"), Старобългарски кꙑнѫти ("хвърлям, ритам"), Български диал. кина ("ритам", "хвърлям"), Македонски кине ("разкъсва"). Също е свързно с Български кънтя от Прото-Индо-Европейски *(s)kan- ("ехтя", "тънтя", "викам"). |
