Тракийски калайджии

Тракийските калайджии са етническа група, част от циганите в България. Броят им се оценява на около 18 хиляди души,^[1] главно в Старозагорско, Новозагорско и Ямболско.^[2]

Тракийски калайджии
Численост и ареал
Общ брой	18 000
България
Описание
Език	влашки цигански
Религия	православие
Сродни групи	цигани в България

Тракийските калайджии са последният остатък от по-голямата в миналото циганска група на влахичките (също влахоря, лахо, лахории), които идват на Балканите от Влашко и Молдова през XVII – XVIII век, говорейки влашки цигански.^[3] През следващите столетия повечето влахоря са асимилирани от йерлиите.

Калайджиите запазват и в наши дни културната си обособеност, православната си религия и ендогамията в рамките на общността.^[2] До принудителното усядане на циганите в България през 1958 година, а частично и след това, водят чергарски живот.^[2] Още в номадския си период те използват многократно определени места на пребиваване, а след усядането им се концентрират в определени селища.^[2] Използват самоназванието влахоря, като понякога се самоопределят и като български цигани, разграничавайки се от останалите цигани, които наричат фичири („мръсни“, „бедни“).^[2]

Тракийските калайджии са известни със своите събори, провеждани край Стара Загора на Тодоровден и Цветница.^[2] Те са ключово обществено събитие за географски разпръснатата общност, включително като средство за поддържане на ендогамните ѝ традиции.^[2] По тази причина, както и заради спазвания от калайджиите обичай баба хак, тези събори са повърхностно определяни от медиите като „пазари на булки“.^[2][1]