Трета англо-маратхска война

Третата англо-маратхска война (1817 – 1818) е последният и решителен конфликт между Британската източноиндийска компания и Маратхската империя в Индия. Войната остава компанията в контрол на по-голямата част от Индия.

Трета англо-маратска война
Информация
Период	ноември 1817 – февруари 1818
Място	Съвременния щат Махаращра и съседни области
Резултат	Формален край на Маратхската империя и твърдо установяване на управлението на Британската източноиндийска компания в Индия
Страни в конфликта
Маратхска империя Британска източноиндийска компания
Командири и лидери
Пешва Баджи Рао II Франсис Хейстингс
Сили
над 10 000 над 10 000
Трета англо-маратхска война в Общомедия

Ход на военните действия

Войната започва с нашествие в маратхската територия от 110 400 войници на Компанията,^[1] най-голямата такава британска сила, събирана в Индия. Войските се водят от генерал-губернатора Франсис Хейстингс и той е поддържан от сила под командването на генерал Томас Хислоп. Операциите започват с действия над пиндарите, банда от мюсюлмански и маратхски обирджии от Централна Индия.^[2]

Силите на пешва (министър-председател) Баджи Рао II, последвани от силите на Мудходжи II Бхонсле от Нагпур и Малхарао Холкар III от Индор, се надигат срещу Британската компания. Натиск и дипломация убеждават четвъртия голям маратхски лидер Даулатрао Шинде от Гвалиор да остане неутрален, въпреки че губи контрол над Раджастан.

Британските победи са бързи и водят до разпадането на Маратхската империя и изгубването на маратхската независимост. Пешвата е победен в битките при Кхадки и Корегаон. Няколко по-малки битки се водят от силите на пешвата, за да предотвратят пленяването му.

Последици

Пешвата е в крайна сметка пленен и поставен в малко имение в Битхур, близо до Канпур. Повечето от неговата територия е анексирана и става част от Бомбайското президентство. Махараджата на Сатара е възстановен като владетел на територията си като княжеска държава. През 1848 г. Тази територия също е анексирана от Бомбайското президентство според доктрината за пропуска на лорд Далхуси. Бхонсле е победен в битката при Ситабулди, а Холкар в битката при Махудпур. Северната част на доминионите на Бхоснле в и около Нагпур, заедно с териториите на пешвата в Бунделкханд, са анексирани от Британска Индия като Територии Саугор и Нербуда.

Поражението на Бхоснле и Холкар също води до придобиването на маратхските кралсва Нагпур и Индор от британците. Наред с Гуалиор от Шинде и Джанси от пешвата, всички тези територии ставят княжески държави, признаващи британския контрол.

Британското военно умение в Индия е демонстрирано от бързите победи при Кхадки, Ситабарди, Махидпур, Корегаон и Сатара.