Троен член
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Тройното членуване (троен член, тройна членна форма) е начин за изразяване на категорията определеност в българския език. За разлика от единичния член, тройният член изразява триделно пространство – за обща определеност; за близка определеност, за означаване на определени предмети, които са близко до говорещото лице; и за далечна определеност, за означаване на неща, които са далече от говорещото лице.[1] Разпространен е в Централните Родопи, в Трънско и в говорите западно от Вардар.
Членът за обща определеност произхожда от старобългарското местоимение 
, 
, 
, от което произлиза и членът в българския книжовен език. Членът за далечна определеност – от местоимението 
, , . Членовете за близка определеност са два типа – един произхождащ от местоимението 
, , и един от местоимението 
, 
, 
.
В македонската писмена норма тройният член е кодифициран:
- Обща определеност – човекот, жената, детето
- Близка определеност – човеков, женава, детево
- Далечна определеност – човекон, женана, детено
С тройния член често пъти върви и тройно показателно местоимение. Тройни показателни системи са характерни за родопските говори,[2] както и за битолския,[3] охридския, стружкия и вевчанско-радожденския говор.[4]
Remove ads
Български говори с троен член
Говори с член за близост от сь, си, се
Примери: èлạ ми зèми душồсạ, сèнни нạ стòлạс, дạ му дàм с мòисê рồки, жèнскисê дềца сạ по-ỳбави, ше ѝде нạ ливàдạнạ.[5]
Примери: рạкъ̀сạ мạ бọлѝ, тỳрил ф џèбạн пạрѝте, къ̀штạтạ дọ цъ̀рквạнạ, на млàдọнọ врềме, ше гọ к’ѝчạт овèнън с к’ѝтк’и нạ рòгọвенê.[6]
Говори с член за близост от овъ, ова, ово
Примери: мỳжът, женàта, детèто, мужйèте, женèте, децàта; мỳжъв, женàва, детèво, мужйèве, женèве, децàва; мỳжън, женàна, детèно, мужйèне, женèне, децàна; кòн’ът побèже, женàта отидè, испѝл водỳту; донèси винò у шишèво, кòн’ъв ме въ̀рл’и, опѝнъкъв ме стèга, женàва йе бòлна, женỳву вòдете на дòктор; мужèне су билѝ на дървà, ѝжана със църнèте черемѝде йе нàша, селòно тèше да отнесè водà.[1]
Към края на XX век членните форми -ъв и -ън се употребяват по-рядко.[1]
Примери: снòпов, жèнава, дèтево; рѝдон, плàнинана, др̥̀воно; òџакот, кỳк’ата, кỳчето.[7]
Примери: дèтето, дèтево, дèтено; жèната, жèнава, жàнана.[8]
Примери: грàдот, грàдо, двòрот, двòро, пòпот, пòпо, чòекот, чòеко—грàдоф, двòроф, чòекоф – грàдон, двòрон, чòекон. Срв. Крàвата йа прòдадоф. Дèтето си òтиде. Кошỳлава се искѝнала. Кòйнон нè‿паси. Дèтето ке пàдне.[8]
Основната характеристика, по която се отделят мариовският и тиквешкият говор от битолския, велешкия и прилепския е липсата в първите два на тройно членуване.[8]
Примери: дèтево, годѝнава, дèтено, годѝнана, дèтето, годѝната.[3]
Тройна показателна система: òвай (òвой, вой), òнай (òной, ной), той.[3]
Примери: чòвекоф шо стòит дò‿мене; жèнава ми йе пòзната; дèтево ми зàспало како йàгне; жѝтото го дôнесоф òт‿Прилеп; пèтелон цр̥̀вен к’а го кòлем; чи йе кòнот шо го вòдиш? Пỳшчи йа крàвата да пàсет.[9]
Примери: лèбот, лèбов, лèбон.[4]
Тройно показателно местоимение: овой, оной, той.[4]
Примери: лèбоф, лèбот, лèбон; дèтево, дèтето, дèтено.[10]
Примери: кòно, кръ̀нго, въ̀лко, чòйако.[11]
Има тройно членуване, но в мъжки род се губи -т от членното окончание -от. Отслабена е употребата на членни окончания -ов, -он в южните райони.[11]
Remove ads
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads