Тръстеник

град в община Долна Митрополия, обл. Плевен From Wikipedia, the free encyclopedia

Тръстеник
Remove ads

Тръстенѝк[2] е град в Северна България. Той се намира в област Плевен и е в близост до град Плевен. Градът се намира в община Долна Митрополия и е най-голямото населено място в нея. По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 4306 души по настоящ адрес и 4424 души по постоянен адрес.[3]

Тази статия е за града в България. За други значения вижте Тръстеник (пояснение).

Бързи факти Общи данни, Население ...
Remove ads

География

Град Тръстеник е разположен на 7 км от общинския център Долна Митрополия, на 18 км северозападно от областния център Плевен и на около 30 км от река Дунав. Намира се между реките Вит и Искър, в средата на льосова слабохълмиста равнина. Разполага се на 43° и 31' с.ш. и 24° и 30' и.д..

Землището на града има площ от 89 900 дка, а самото селище 3,3 km².

Морфография

Средната надморска височина на Тръстеник е 112 m. Селището е разположено в долиновидно понижение с посока запад – изток, в средата на което извира малка бара. Най-високите места в землището са разположени по линията на местностите Батловец (ок. 170 m) към Мерашки колиби, Пояса и Мончов въртоп. Най-ниските места са около долното течение на барата (75 m).

Геоложка основа

Това са льосови седименти (наричани от местните жители жълтопръстица), които имат неблагоприятни характеристики при строежа на сгради и прекарване на водопроводи, поради пропадъчността на този вид скали. Наблюдава се слягане в най-равните места и огъване стените на постройките в самото селище. При черни пътища врязването на коловозите достига няколко метра.

Релеф

Релефът е слабо хълмист и равнинен. Действителните наклони варират от 0 до 12 градуса. От север на юг се редуват десетина суходолия със субпаралелно разположение (запад – изток) – Рибенски дол, Срен дол, Сиджим дол, Щърбашки геран – Барата, Дълбоки дол и др. Редица местности носят името въртоп, но всъщност това са типични слягания в льоса.

Климат

Климатът е умерено-континентален. Зимата е студена със средни температури от −2,2 °C през най-студения месец януари, а лятото е горещо със средни температури през юли 23 – 25 °C. Средната годишна температура е 11,4 °C. Валежите са неголеми – около 500 mm годишно, като имат максимум през късната пролет и лятото (май – юни) и минимум през февруари, който често се премества в септември. По-рядко от околните селища се наблюдават градушки. Преобладаващите ветрове са запад-северозападните, наричани горняк. Те носят най-много валежи. Духат още източни (долняк) и северни ветрове (севериняк). Рядко се наблюдава фьон. Мъглите са по-рядко явление, отколкото в съседните селища.

Населеното място страда от недостиг на водни ресурси. Този проблем лятото се отрязява върху отглеждането на селкостопански култури.

Remove ads

История

На мястото на Тръстеник има разкрити четири могили и няколко малки римски селища (в местностите Четирите могили, Щърбашки геран и Фондовите лозя по пътя за с. Победа. Едно от друго те се разполагат на разстояние от няколко километра. Намерените находки са от III век. Съхраняват се в Историческия музей в Плевен. За селище със сегашното име не се споменава до XV век.

В средата на 20-те години на XX век по инициатива на Янаки Моллов в Тръстеник е реализирана експериментална програма с държавно финансиране за създаване на модерни („образцови“) земеделски стопанства.[4]

Remove ads

Политика

Кметове на гр. Тръстеник от периода преди 1989 г. са:

  • 1979 – 1983-Йордан Кузманов
  • 05.19831 – 12.1990-Детелин Духлински

Кметове на гр. Тръстеник от периода след 1989 г. са:

  • 1991 – 1995 – Валентин Петров Джаровски; БЗНС „Н. Петков“, СДС
  • 1995 – 1999 – Борислав Цветанов Ацов; БСП
  • 1999 – 2003 – Валентин Петров Джаровски; ОДС
  • 2003 – 2007 – Асен Великов Гангов; БЗНС – Народен съюз, СДС
  • 2007 – 2011 – Петър Валентинов Петров; „ДА – Демократична Алтернатива за община Долна Митрополия“ (СДС, ССД, ВМРО, ЕНП)
  • 2011 – 2015 – Васко Йорданов Петков; „Земеделци и демократи за Долна Митрополия“ (БЗНС, ЗНС, СДС, ДСБ, ОДС, ГЕРГЬОВДЕН)
  • 2015 – 2019 – Емил Величков Денков
  • 2019-2023-Методи Сирашки
  • 2023-Методи Сирашки

Икономика

Тръстеник е с най-голямата обработваема площ в община Долна Митрополия, има голям брой регистрирани земеделски производители. Извън града са разположени ферми за отглеждането на едър рогат добитък, складове и сгради за ремонт и поддръжка на трактори и друга земеделска техника. Функционира дървообработващо предприятие.

В землището на Тръстеник се намират останките на промишлен комплекс за отглеждане на телета, създаден по времето на социализма. Разположен на североизток от населеното място, комплексът е бил предвиден за отглеждане и угояване на 21 000 телета. Построени са били шест кръгли халета за угояване на по 3000 телета.

Remove ads

Обществени институции

В града има общност на Евангелската методистка епископална църква.[5]

Църковен храм „Свето Успение Богородично“

Храмът „Свето Успение Пресвета Богородица“ е построен в периода от 1880 до 1886 година и осветен на 15 август 1886 г. от митрополит Константин. Изграден е от камък, тухли, вар и пясък, с централен купол. Първото изографисване е направено от неизвестен зограф и е заличен през 1938 г. Втората зография е извършена от Илия Пефев през 1942 г. Иконостасът е дървен, а иконите са дело на Нестор Траянов.[6] До църквата се намират килия с две стаи и камбанария, строени през 1937 г.

Служили свещеници[7]

  • Никола Гучилов Буров (поп Никола), 1898 – 1902 г.
  • Рафаил Божков Монов, 1902 – 1937 г.
  • Иван Тодоров, 1937 – 1944 г.
  • Николай Ангелов Нинов, 1939 – 1941 г.
  • Христо Стоянов Христов, 1941 – 1946 г.
  • Димитър Стоянов Цолов, 1946 – 1967 г.
  • Василий Стоев Вълков, 1946 – 1955 г.
  • Стефан Тодоров Георгиев, 1967 – 1971 г.
  • Христо Христов Дичков, 1971 – 2000 г.
  • Стефан Пачков Радински, 2000 – 2022 г.

Действащо народно читалище „Неофит Рилски

Основателите на читалището в град Тръстеник са главният учител в Плевен Нестор Марков, Симеон Романов, Николчо Доровски Коце Конов, Парашкев Монов, Мичо Захариев, Дано Маринов и други.

Remove ads

Културни и природни забележителности

  • Паметник – костница на загиналите във войните през 1912 – 1913 и 1915 – 1918 г. от град Тръстеник
  • Паметник бюст на Майор Павел Лазаров Павлов
  • Памeтник на Фердинад Александров
  • Паметник на Никола Доровски

Редовни събития

  • Празник на града – Спасовден, празнува се 40 дни след Великден;
  • Отдаване почит на загиналите във войните за обединението на България – 6 май

Традиционен кукерски празник „Кьорава кобила“ – Ивановден[8]

Ритуалът „Кьорава кобила“ е традиционен за град Тръстеник. Той се провежда всяка година на Иванов ден от незапомнени времена. Ритуалът се свързва с една легенда за спасяването на тогавашното село Марашки Тръстеник от турско разорение. Легендата е записана и съхранена от читалищния деец Симеон Кънчев, а тя гласи:

„Населението на село Марашки Тръстеник е било с особен статут по време на османската власт, плащало е данъците си в коне. Кобилата на един селянин – Иван била много стара и ослепяла. Иван бил много привързан към нея и му дожаляло да я убие. Завел я в полето и я пуснал, за да не става свидетел на смъртта ѝ. Не минало много време и в селото избухнала страшна болест, която покосила всички коне. Посред зима на 20 януари (Ивановден) пред портата на Иван се появила старата му любима кобила с няколко малки кончета. Пред очите на невярващия си стопанин старата кобила се свлякла и издъхнала. Благодарение на нейните кончета тръстеничани отново развъдили конете в селото и платили данъка си към Османската империя. От този ден нататък в чест на кобилата, спасила селото от разорение на Ивановден, младежи се преобличат в маскарадни костюми, пресъздават образа на кобилата и нейните кончета, за здраве и берекет на населението.

Ритуалът „Кьорава кобила“ започва в полунощ срещу Ивановден с обхождане на населеното място. Събрани в дома на водача маскираните тръгват по домовете на именниците. Обиколките им са съпровождани с много шум, песни, викове, музика. Стопаните посрещат с радост „кобилата“ и нейните спътници. В групата задължително присъстват:

  • „кобилата“ – дървена конструкция, завита с черга, най-често колна, полуподвижна дървена глава с хлопка на шията. Под конструкцията се движат двама мъже, обикновено младежи, които изпълняват движения, придаващи комедийност на образа.
  • „старец“ – мъж облечен в бяло облекло, скъсан кожух, с овчи калпак и широк тъкан пояс, поръсен с брашно и закичен с червено мушкато. Той води кобилата. В ръцете си държи тояга, с която направлява движенията на кобилата.
  • „булка“ – обикновено това е мъж, по-висок от младоженеца, облечен с булчинска носия;
  • „младоженец“ – по-дребен и слаб от булката, който през цялото време твърде комично прави опити да я целуне, гали или бие.
  • „поп“ – чете за здраве, благославя като обилно ръси с вода и венчава младите;
  • „доктор“ – лекува болната кобила, а на ред с нея и събралите се хора;
  • „баба с бебе“ – стара баба с малко бебе, която обикновено иска от стопаните храна за детето
  • „магаре“ – човек, който носи даровете.

Посетеният от групата на „кьоравата кобила“ дом се счита за защитен от болести и лоши неща, и е благословен за цялата година. Заключителната част на празника е на площада, където е събрано населението. Там се „разиграват“ „кобилите“, „раждат“ се малките кончета, попа венчава младоженците и др.[9]

Remove ads

Известни личности

Родени в Тръстеник
  • Павел Лазаров Павлов – полковник, летец – герой, загинал през 1943 г. в защита на небето над София през Втората световна война
  • Никола Пенков Доровски – поет, написал книгата „Открадната младост“, учил право в Софийския университет, антифашист, политзатворник, партизанин, убит през 1944 г. и хвърлен в р. Искър.
  • Фердинанд Александров Канджов – антифашист, политзатворник, партизанин, обесен през 1943 г.
  • Антон Балтаков – генерал, герой от Първата Световна война
Remove ads

Източници

Външни препратки

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads