Трявна (община)

община в област Габрово From Wikipedia, the free encyclopedia

Трявна (община)
Remove ads

Община Трявна се намира в Северна България и е една от съставните общини на област Габрово.

Бързи факти Общи данни, Област ...
Remove ads

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в югоизточната част на област Габрово. С площта си от 254,909 km2 е най-малката от 4-те общините на областта, което съставлява 12,58% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релеф, води

Релеф

Релефът на общината е средно-, ниско планински и хълмист, като територията ѝ изцяло попада в пределите на две физикогеографски области на България – Средна Стара планина и Средния Предбалкан.

Около 2/3 от територията на общината се заема от северните разклонения на Средна Стара планина. На запад и югозапад от долината на Дряновска река се простират североизточните разклонения на Шипченска планина с максимална височина връх Бедек (1498 m), издигащ се на границата с община Габрово и община Казанлък. Районът на изток и североизток от долината на Дряновска река се заема от северозападните разклонения на Тревненска планина с връх Марков Ток (1255 m), разположен югозападно от село Кръстец.

Останалата около 1/3 от територията на общината попада в пределите на Средния Предбалкан. Тази част на общината се заема от Габровските възвишения. Тук максималната височина в пределите на общината е връх Стражарска китка (726 m) разположен на североизток от с. Стражата.

В най-северната част на община Трявна, в коритото на Дряновска река, северно от село Войниците се намира най-ниската ѝ точка – 350 m н.в.

Води

Основна водна артерия на община Трявна е Дряновска река (ляв приток на Белица, която е десен приток на Янтра), която протича с горното и част от средното си течение през нея от юг на север в дълбока и залесена долина. Реката извира от югозападното подножие на връх Каменарката в Тревненска планина и се насочва на северозапад. Минава през град Плачковци и общинския център град Трявна, след което северно от село Войниците напуска пределите на общината. Между двата града реката образува малко долинно разширение.

Югоизточните части на общината се отводняват от най-горното течение на река Белица. Тя води началото си югозападно от връх Върбанов чукар в Тревненска планина и се насочва на север. Протича през селата Станчов хан и Белица, завива на изток и източно от село Драндарите напуска пределите на общината.

Remove ads

Население

Етнически състав (2011)

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

ЧисленостДял (в %)
Общо11 754100,00
Българи11 07694,23
Турци600,51
Цигани590,50
Други420,36
Не се самоопределят760,65
Неотговорили4413,75

Населени места

Общината има 106 населени места с 9180 жители[2]според преброяването от 7 септември 2021 г. От жителите на общината 8732 души[2] са в градовете Трявна и Плачковци, а останалите 448[2] – в селата.

Повече информация Населено място, Население (2021 г.) ...
Remove ads

Административно-териториални промени

  • през 1882 г. – заличени са к. Острювци и к. Срабье поради изселване без административен акт;
  • през 1887 г. – заличени са к. Станчичак и са присъединени като квартал на к. Долни Томчевци без административен акт;
  • след 1887 г. – заличени са к. Галуните (Галуни) и са присъединени като квартал на к. Бахреци без административен акт;
– заличени са к. Гърците и са присъединени като квартал на к. Късовци без административен акт;
  • през 1923 г. – преименувани са к. Дупините на к. Николаево без административен акт;
  • МЗ № 3774/обн. 07.12.1934 г. – преименува к. Дълбоки Томчовци (Томчовци, Томчевци) на к. Долни Томчевци;
  • МЗ № 1966/обн. 16.11.1935 г. – преименува к. КараДамяновци (Дамяновци) на к. Горни Дамяновци;
  • МЗ № 1695/обн. 27.09.1937 г. – заличава к. Илийковци (Илиювци, Илиевци) и к. Хаджиите (Хаджии) поради изселване след 1926 г.;
  • МЗ № 3108/обн. 23.11.1940 г. – обединява к. Конарското (от бивша община Плачковоци) и к. Конарското (от бивша община Трявна) в едно населено място – к. Конарското;
  • МЗ № 2920/обн. 16 януари 1943 г. – заличава к. Костовци и к. Стоевци и ги присъединява като квартал на к. Бахреци;
  • Указ № 48/обн. 09.02.1951 г. – преименува к. Царето на к. Велково;
– преименува м. Олани на м. Гайдари;
– преименува к. Енечери на к. Горяни;
– преименува к. Чакалите на к. Донкино;
– преименува к. Куртовци на к. Дървари;
– преименува к. Гаджулите на к. Малинка;
– преименува к. Околиите на к. Минково;
– преименува к. Бумалча на к. Могилите;
– преименува к. Узуни (Узуните) на к. Планинци;
– преименува к. Джуровци на к. Престой;
– преименува к. Гуглевци (Гугльовци, Гуглювци) на к. Радино;
– преименува к. Табаците на к. Сечен камък;
– преименува к. Аладжии на к. Сливово;
– преименува к. Сърбогъзи на к. Шипково;
– преименува к. Свинарите на к. Ябълковци;
– преименува к. Милиджии на к. Явор;
  • през 1956 г. – осъвременено е името на к. Мильовци на к. Милевци без административен акт;
  • Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава к. Спанците (Спанци) и ги присъединява като квартал на к. Радоевци;
  • Указ № 50/обн. 09.02.1960 г. – преименува к. Генчовци на к. Пещерите;
– преименува к. Стоевци на к. Райнеж;
– преименува к. Поповци за к. Черновръх;
  • Указ № 169/обн. 10.05.1960 г. – преименува к. Новаковци на к. Зеленика;
– преименува к. Стойчовци на к. Томчевци;
  • Указ № 460/обн. 14.11.1961 г. – признава колиби Енчовци, Късовци (Касовци, Косювци, Косовци), Нейковци, Плачковци, Радевци и Райнеж за села;
  • Указ № 57/обн. 05.02.1965 г. – признава к. Божковци за с. Божковци;
– заличава к. Ганев хан (Ганюв хан) и ги присъединява като квартал на с. Божковци;
  • Указ № 463/обн. 02.07.1965 г. – признава н.м. Гара Кръстец за с. Кръстец;
  • Указ № 881/обн. 30.11.1965 г. – заличава к. Малинка и к. Шипково поради изселване;
  • Указ № 959/обн. 28.12.1965 г. – заличава к. Костовци (повторно) и к. Стоевци (повторно) и ги присъединява като квартали на к. Бахреци;
– заличава к. Томчевци поради изселване;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – уточнява името на к. Бърдените на к. Бърдени;
– осъвременява името на к. Михилчетата на к. Михалчетата;
  • Указ 502/обн. 11.07.1967 г. – преименува к. Уруците (Оруци) на к. Белица;
– обединява к. Белица, к. Мечовци и к. Михалчетата в едно населено място – с. Белица;
  • Указ № 232/обн. 26.03.1968 г. – заличава с. Боевци (Боювци) и го присъединява като квартал на с. Плачковци;
  • Указ № 829/обн. 29.08.1969 г. – признава с. Плачковци за гр. Плачковци;
  • Указ № 1840/обн. 24.11.1970 г. – заличава к. Бъчеварите (Бачувари), к. Долни Цоневци, к. Ковачевци, с. Късовци (Касовци, Косювци, Косовци), к. Минково, с. Нейковци, к. Пунговци (Пунчовци) и с. Райнеж и ги присъединява като квартали на гр. Плачковци;
  • Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава с. Божковци, к. Димиев хан (Ханища, Ханищата), к. Раданци, к. Стояновци и к. Хитревци (Хитровци) и ги присъединява като квартали на гр. Трявна;
  • Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – признава колиби Бангейци, Престой и Черновръх за села;
  • Указ № 8/обн. 11 януари 1991 г. – възстановява старото име на к. Пещерите на к. Генчовци;
  • На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/14.07.1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.
Remove ads

История

Град Трявна е формиран като селищен център на района още през XVIII век. Най-ранните данни за съществуването на селище са от времето на тракийските племена, населявали част от Балканския полуостров. В края на XIX век гр. Трявна е безспорният културен и стопански център на района. Развитието на занаятите през периода на Българското възраждане в гр. Трявна води не само до стопански възход, но и до създаване на най-старата художествена школа в България – Тревненската. Оригиналните и уникални занаяти резбарство, иконопис и строителство формират характера и значимостта на Тревненската художествена школа, чиито произведения са разпространявани из цялата Османска империя, Румъния, Сърбия и Русия.

След Освобождението на България през 1878 година общината започва индустриално производство на вълнен текстил, като първата фабрика е открита още през 1883 година. До първата половина на XX век се създават редица промишлени предприятия, в които основните производства са свързани с обработка на дървен материал, мебелно производство, текстил, преработка на плодове, метални изделия, производство на електроенергия. През втората половина на XX век настъпва значително развитие по обем и качество на промишлените мощности в областта на машиностроенето, текстилната и трикотажна промишленост, производството на топлоенергия, мебелно производство и дървообработване.

Remove ads

Туризъм

Развитието на туристическите услуги в община Трявна започва в началото на 1920-те години в гр. Трявна и гр. Плачковци. В началото на 21 век в общината има изградени почивни бази с над 1250 легла. За развитието на туризма като отрасъл на икономиката на общината допринася наличието на благоприятен умереноконтинентален климат с прохладно лято и лека зима.

Транспорт

През средата на общината, от север на юг, по долината на Дряновска река преминава участък от 32,6 km от трасето на жп линията Русе – Горна Оряховица – Стара Загора – Подкова;

През общината преминават частично 2 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 57,7 km:

Remove ads

Топографска карта

Външни препратки

Източници

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads
Remove ads