Тунгусо-манджурски езици
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Тунгуските езици (известни и като тунгусо-манджурски езици) са група родствени езици, които се говорят от множество малки народи в Сибир, Монголия и Манджурия. Обикновено се причисляват към алтайски езици, макар че има доста спорни мнения. Делят се на две основни групи: северни и южни.
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Към севернотунгуските езици се отнасят:
- евенкски език, който се говори в Централен Сибир и Североизточен Китай.
- евенски език, който се говори в Източен Сибир.
- негидалски език
- орокенски език, разпространен в Североизточен Китай.
- солонски език
Към южнотунгуските езици се отнасят:
- манджурски език
- нанайски език
- орокски език
- орочки език
- улченски език
- удегейски език
- джурдженски език: днес мъртъв език, но от изключителна важност за изследването на пратунгусо-манджурския език. Единственият тунгусо-манджурски език с книжовна норма и значителна литература, използван от династията Жин през 10-12 век в Китай.
Remove ads
Особености
Тунгуските езици са аглутинативни и притежават сложна система от глаголни времена.
Вижте също
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads