Туркестанска област
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Туркестанска област (на казахски: Түркістан облысы; на руски: Туркестанская область, до 2018 г. Южноказахстанска област) е една от 14-те области на Казахстан. Площ 116 086 km² (13-о място по големина в Казахстан, 4,3% от нейната площ, без площта на град Шъмкент). Население на 1 януари 2019 г. 1 983 967 души[1] (2-ро място по население в Казахстан, 10,74% от нейното население, без населението на град Шъмкент). Административен център на областта е град Туркестан. Разстоянието от столицата Астана до Туркестан 1403 km.
Тази статия е за областта на Казахстан. За областта в Руската империя вижте Туркестанска област (Руска империя).
Remove ads
Историческа справка
Туркестанска област е образувана на 10 март 1932 г. под името Южноказахстанска област (Оңтүстік Қазақстан облысы, Южно-Казахстанская область). В периода 1962 - 1997 г. се нарича Чимкентска област, по името на областния център град Чимкент, след което отново е върнато старото название Южноказахстанска област. На 19 юни 2018 г. с указ на президента на Казахстан е преименувана на Туркестанска област, а нейният административен център е преместен от град Шъмкент в град Туркестан. Бившият областен център Шъмкент е отделен от състава на новата Туркестанска област и получава статут на град от републиканско значение[2]. Двата града Шъмкент и Туркестан са най-старите градове в областта, като първите официални сведения за тях се появяват съответно през 12-ти и 15 век. Останалите 6 града в областта са признати за такива по време на съветската власт в периода от 1945 г. (Ленгер) до 1969 г. (Жетисай).
Remove ads
Географска характеристика
Туркестанска област се намира в южната част на Казахстан. На юг и югозапад граничи с Ташкентска, Сърдаринска, Джизакска и Навойска област на Узбекистан, на запад – с Къзълординска област, на север – с Карагандинска област и на изток – с Жамбълска област. В тези си граници заема площ от 116 086 km² (13-о място по големина в Казахстан, 4,3% от нейната площ, без територията на град Шъмкент). Дължина от север на юг 580 km, ширина от сзапад на изток 400 km.[3]
Туркестанска област е разположена в източната част на Туранската низина и западните разклонения на планината Тяншан. По-голямата част от областта представлява слабо хълмиста равнина, с височина 200 – 300 m, заета на югозапад от пясъците на пустинята Къзълкум, а на север – от пясъците на пустинята Мойънкум. Крайните южни части на областта са заети от полупустинната област Гладна степ, а крайните северни – от пустинята Бетпак Дала. В централната част, от югоизток на северозапад се простира хребета Каратау (крайно северозападно разклонение на Тяншан, връх Бесаз 2176 m). На югоизток са разположени хребетите на Западен Тяншан – Таласки Алатау (западната му част), Каржантау (2824 m) и Угамски (4238 m, ).[3]
Климатът на областта е рязко континентален, засушлив, със сравнително топла, краткотрайна и почти безснежна зима, с чести затопляния и дъждове и продължително горещо и сухо лято. Средна януарска температура от -11 °C на север до -2 °C на юг, средна юлска температура 26 – 29 °C на север и югозапад и 19 – 25 °C на югоизток. Годишната сума на валежите е около 100 mm в пустинята Бетпак Дала, в равнините на югозапад – от 100 до 400 mm, като силно се колебае през отделните години, на югоизток – в предпланинските части 400 – 800 mm, а в планините до 1000 mm и повече. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е от 230 денонощия в планинските части до 320 денонощия в равнинните райони.[3]
Най-голямата река е Сърдаря, пресичаща областта от юг на северозапад с притоците си Келес, Курукелес, Арис и др., които се стичат от планините и водите им широко се използват за напояване. На Сърдаря е изградено голямото Шардаринско водохранилище и действат няколко големи иригационни канали Жетисайски (в Гладната степ), Ариски, Туркестански (с Бугунското водохранилище) и др. През северната част на областта протича долното течение на река Чу, водите на която се губят в пустинята Мойънкум, и, която през лятото пресъхва на отделни участъци. В заливната тераса на Сърдаря има много малки сладководни, а около долното течение на Чу – солени (Акжайкън и др.) езера.[3]
В равнините преобладават пустините с пясъчни, кафяви и сивокафяви почви заети от тревисто-пелинова и солянкова растителност, с малки участъци от черен и бял саксаул, тамарикс и други храсти. По долините на Сърдаря и Чу са развити ливадни, често засолени почви, обрасли с тръстика и малки горички от върба и туранга. В планините са представени почти всички височинни пояси – от пустините в подножието, до алпийските пасища и ледниците, с постепенната смяна на почвената покривка от планинско-степни сиви, канелени, и черноземни почви през планинските кафяви и сивокафявите до планинско-ливадните почви. Пустините се обитават от гризачи (лалугер, пясъчник, пустинна мишка, змии, костенурки, гущери); планините – планински козел (тау-теке), планински овен (архар), барс, мечка, планински орел; долините на реките – вълк, лисица, хермелин, пор, глиган, фазан; езерата – диви гъски и патки.[3]
Remove ads
Население
На 1 януари 2019 г. населението на Туркестанска област област е наброявало 1 983 967 души (10,741% от населението на Казахстан, без населението на град Шъмкент). Гъстота 317,09 души/km². Етнически състав: казахи 76,02%, узбеки 16,97%, таджики 1,86%, руснаци 1,79%, азербайджанци 0,93%, турци 0,83% и др.[1]
Административно-териториално деление
В административно-териториално отношение Туркестанска област се дели на 13 административни района, 7 града, в т.ч. 3 града с областно подчинение и 4 град с районно подчинение и 7 селища от градски тип.
Remove ads
Външни препратки
- Официален уебсайт Архив на оригинала от 2009-10-06 в Wayback Machine.
Източници
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads