Търпимир I

Търпимир I (на хърватски: Trpimir) е хърватски княз, управлявал между 845 и 864 година, родоначалник на династията Търпимировичи.^[1]

Търпимир I
княз на Приморска Хърватия
Управление	845 – 864
Наследил	Мислав
Наследник	Домагой
Лични данни
Починал	864
Семейство
Потомци	Петър, Здеслав, вероятно и Мунцимир
Търпимир I в Общомедия

Латинският ръкопис на княз Търпимир от 852 г.

Управление

Наследява на престола княз Мислав около 845 г. По време на управлението му се засилва съществено влиянието на Бенедиктинския орден, който разпространява християнството и грамотността в Хърватия и оказва съществено влияние върху хърватската култура през следващите векове.^[2][3] Търпимир основава край Рижинице (близо до резиденцията му в Клис) първия бенедиктински манастир в Далмация.^[4]

На 4 март 852 г. Търпимир издава грамота, с която потвърждава даренията, направени от предшественика му Мислав, на архиескопията в Сплит. Запазен е препис на тази грамота от 1568 г. на латински език. В документа Търпимир се нарича „по божията милост княз на хърватите“ (на лат. Dux Chroatorum iuvatus munere divino), а самото кралство Хърватия е упоменато като „Regnum Chroatorum“ – термин, който по това време е знак за независимостта на владетеля.^[5][6][7]

Във външнополитически план Търпимир I признава върховенството на италийския крал Лотар I.^[1] Воюва с българския княз Борис, който напада безуспешно Далматинска Хърватия през 855 година.^[8]

Саксонският богослов Готшалк от Орбе, пребивавал в двора на Търпимир между 846 и 848 г. след като напуска Венеция и преди да се премести в България, в своя труд ’De Trina deitate дава ценни сведения за царуването му^[9]

Слъд смъртта си Търпимир е наследен отначало от сина си Здеслав, но скоро след това властта е завзета от княз Домагой^[10], което принуждава Здеслав да потърси спасение в Константинопол.

Потомци

Търпимир има няколко сина: Петър, Здеслав^[11], а вероятно също и Мунцимир, за когото в документ от 892 г. се споменава, че „си е върнал бащиния трон“.^[12]