Организация на тюркските държави

Организация на тюркските държави (OТД), известна в миналото като Тюркски съвет, е международна организация на тюркските страни.

Организация на тюркските държави Türk Devletleri Teşkilatı
Държави членки      Страни наблюдатели
Информация
Тип	международна организация
Мото	Заедно сме по-силни!
Основана	3 октомври 2009 г.
Положение	действаща организация
Седалище	Баку, Азербайджан Истанбул, Турция Астана, Казахстан Будапеща, Унгария Киев, Украйна Тюркистан, Казахстан Хива, Узбекистан
Езици	азерски, английски, казахски, киргизки, турски, узбекски
Генерален секретар	Кубаничбек Омуралиев
Председател	Шавкат Мирзийоев
Почетен председател	Нурсултан Назарбаев
Членове	5+3 страни  Азербайджан  Казахстан  Киргизстан  Турция  Узбекистан Страни наблюдатели:  Унгария  Северен Кипър  Туркменистан
Сайт	turkkon.org
Организация на тюркските държави в Общомедия

Основана е през 2009 година. Включва 4 страни: Турция, Казахстан, Киргизстан и Азербайджан.

Идеята за тази организация е лансирана през 2006 година от казахския президент Нурсултан Назарбаев. Насочеността ѝ е предимно към запазване и развитие на тюркската култура.

Организацията е оглавявана от генерален секретар. Секретариатът се намира в Анкара, в Баку (Азербайджан) е седалището на общото събрание, а в Астана (Казахстан) има Тюркска академия.

История

Организацията е създадена на 3 октомври 2009 г. с Нахчиванското споразумение, подписано между Азербайджан, Казахстан, Киргизстан и Турция. Според Халил Акинчи, генерален секретар-основател на организацията:

„

Тюркският съвет се превърна в първия доброволен съюз на тюркските държави в историята.

“

През 2012 г. бе прието знамето на Тюркския съвет.

На 30 април 2018 г. беше обявено, че Узбекистан ще се присъедини към Тюркския съвет^[1] и ще присъства на предстоящата среща на върха на организацията в Бишкек. Той официално кандидатства за членство на 12 септември 2019 г.^[2]

От края на 2018 г. Унгария е наблюдател и може да поиска пълноправно членство.^[3] През 2020 г. заместник-министърът на външните работи на Украйна – Емине Чепар заявява, че Украйна иска да бъде наблюдател.^[4]

На 3 май 2021 г. Афганистан официално кандидатства за статут на наблюдател в Тюркския съвет.^[5]

Мисия и задачи

Карта с тюркоезичните региони.

Преамбюлът на Нахчиванското споразумение потвърждава волята на държавите членки да се придържат към целите и принципите, залегнали в Устава на ООН, и определя основната цел на Тюркския съвет като по-нататъчно задълбочаване на всеобхватното сътрудничество между тюркоезичните държави, както и дават общи приноси за мира и стабилността в региона и по света. Държавите членки потвърдиха ангажимента си към демократичните ценности, правата на човека, върховенството на закона и принципите на доброто управление.

Нахчиванското споразумение определя основните цели и задачи на Организацията, както следва:

• Укрепване на взаимното доверие и приятелство между страните;
• Разработване на общи позиции по въпросите на външната политика;
• Координиране на действията за борба с международния тероризъм, сепаратизма, екстремизма и трансграничните престъпления;
• Насърчаване на ефективно регионално и двустранно сътрудничество във всички области от общ интерес;
• Създаване на благоприятни условия за търговия и инвестиции;
• Стремеж към всеобхватен и балансиран икономически растеж, социално и културно развитие;
• Разширяване на взаимодействието в областта на науката, технологиите, образованието, здравеопазването, културата, спорта и туризма;
• Насърчаване на взаимодействието на средствата за масова информация и други средства за комуникация;
• Насърчаване на обмена на съответна правна информация и засилване на правното сътрудничество.

Проекти

От учредителното споразумение, определящо всеобхватното сътрудничество между тюркските държави като основна цел на организацията, Организацията на тюркските държави работи по различни проекти. Проектите са групирани в шест процеса на сътрудничество, които са: Икономика, Култура, Образование, Транспорт, Митници и диаспора. Примерите за проектите включват създаването на тюркски университетски съюз и написването на общ учебник по история. Организацията на тюркските държави също работи по начини за стимулиране на икономическото развитие в по-слабо развитите региони на държавите-членки. Секретариатът обединява икономическите министри, министрите на образованието, министрите на транспорта, ръководителите на митническите администрации и други висши служители от различни министерства и агенции, за да работи по начини за насърчаване на сътрудничеството в съответните области. Преди да бъдат представени пред министри и ръководители на администрации, проектите и въпросите на сътрудничеството се разработват от работни групи. Един наскоро стартиран проект е създаването на механизъм за по-тясно сътрудничество между тюркските диаспори по целия свят.

Членове

Държава	Присъединяване	Население (2021)	Площ (km2)	БВП - Номинал (2023)	БВП на глава от населението (2022)
Азербайджан	Основатели	10,312,992	86 600	77.392 млрд. долара	7,164 долара
Казахстан		19,196,465	2 724 900	259.292 млрд. долара	10,003 долара
Киргизстан		6,527,743	199 900	9.02 млрд. долара	1,327 долара
Турция		84,775,404	783 562	1.154 трл. долара	9,961 долара
Узбекистан	2019	34,081,449	447 400	90.392 млрд. долара	2,071 долара
Организация на тюркските държави		154,894,053	4,242,362	1 590,096 млрд. долара	6,723 долара

Страни наблюдатели

Държава	Присъединяване	Население (2021)[6]	Площ (km2)	БВП (2022)	БВП на глава от населението (2022)
Унгария	2018	9,709,786	93 030	197.813 млрд. долара	16 475 долара
Северен Кипър[7]	2022	382,836	3,355	4.234 млрд.долара	14,942 долара
Туркменистан	2021	6,341,855	491 210	79.591 млрд. долара	8862 долара

Срещи на върха

7-ма среща на върха на съвета за сътрудничество на тюркоезичните държави в Баку, Азербайджан.

След разпадането на Съветския съюз, новите независими тюркски държави Азербайджан, Казахстан, Киргизстан, Туркменистан и Узбекистан, както и Турция организират срещи на върха на ръководителите на тюркскоговорещите държави, първата от които се провежда през 1992 г.в Анкара. Със създаването на Тюркския съвет, на 10-ата Среща на върха беше решено да се преименуват заседанията на най-високо равнище на срещи на върха на Тюркския съвет.

Срещата на върха на Тюркския съвет е връхната точка на годината, на която държавните глави оценяват резултатите от миналия период и определят цели за следващата година. Първата среща на върха се проведе в Алмати, Казахстан, на 20 – 21 октомври 2011 г.и се съсредоточи главно върху икономическото сътрудничество. Втората среща на върха се проведе в Бишкек, Киргизстан, на 22 – 23 август 2012 г.и се съсредоточи върху образователното, научното и културното сътрудничество. Третата среща на върха се проведе на 15 – 16 август 2013 г.в Кабала, Азербайджан с тема Транспорт и свързаност.

На 15 октомври 2019 г.в Баку бе организирана Седмата среща на върха на Тюркския съвет с участието на президентите на държавите членки Илхам Алиев, Сооронбай Жеенбеков, Реджеп Тайип Ердоган, Шавкат Мирзийоев, както и Пърли Агамирадов като гост, Виктор Орбан като наблюдател и ръководители на институциите за тюркско сътрудничество. Участниците отбелязаха 10-та годишнина от Нахичеванското споразумение за създаване на Тюркския съвет в допълнение към присъединяването на Узбекистан към организацията като пълноправен член. Званието Почетен председател на Тюркския съвет е дадено на бившия президент на Казахстан Нурсултан Назарбаев. В края на срещата държавните глави подписаха декларация от Баку. Освен това председателството в Съвета официално премина в Азербайджан.

Вижте също

• Организация за ислямско сътрудничество