Уди Алън

Хѐйуд „У̀ди“ А̀лън (на английски: Heywood „Woody“ Allen; роден А̀лън Стюарт Конигсберг; 1 декември 1935 г. (на английски: Allan Stewart Konigsberg)^[4][5]), по-известен като Уди Алън (на английски: Woody Allen), е американски режисьор, актьор, сценарист, драматург, комедиант и музикант (джазов кларинетист).

Уди Алън Woody Allen
американски режисьор
Уди Алън на фестивала в Кан (2016)
Роден	Алън Стюарт Кьонигсберг 30 ноември 1935 г. (89 г.) Ню Йорк, Ню Йорк САЩ
Религия	юдаизъм[1] агностицизъм[2]
Националност	САЩ
Учил в	Нюйоркски университет
Режисура
Активност	1950–днес
Значими филми	„Вземи парите и бягай“ „Всичко, което винаги сте искали да знаете за секса, но сте се страхували да попитате“ „Поспаланко“ „Ани Хол“ „Манхатън (филм, 1979)“ „Дани Роуз от Бродуей“ „Пурпурната роза от Кайро“ „Хана и нейните сестри“ „Радио дни“ „Съпрузи и съпруги“ „Мистериозно убийство в Манхатън“ „Могъщата Афродита“ „Да разнищим Хари“ „Проклятието на скорпиона“ „Мач пойнт“ „Вики, Кристина“ „Каквото дойде“ „Ще срещнеш висок тъмнокос непознат“ „Полунощ в Париж“ „Син жасмин“ „Почти нормален“ „Социален живот“ „Един дъждовен ден в Ню Йорк“ „Банани (филм)“ „Секс комедия в лятна нощ“ „Нюйоркски истории“ „Сенки и мъгла“ „Дребни мошеници“ „Холивудски финал“ „И още нещо“ „Мелинда и Мелинда“
Оскари	Най-добър режисьор 1977 – Ани Хол Най-добър оригинален сценарий 1977 – Ани Хол 1986 – Хана и нейните сестри 2012 – Полунощ в Париж
Златен глобус	Най-добър сценарий 1985 – Пурпурната роза от Кайро
Награди на БАФТА	Най-добра режисура 1977 Ани Хол 1986 Хана и нейните сестри Най-добър филм 1985 Пурпурната роза от Кайро Най-добър сценарий 1977 Ани Хол 1979 Манхатън Най-добър оригинален сценарий 1985 Пурпурната роза от Кайро 1986 Хана и нейните сестри 1992 Съпрузи и съпруги „Най-добър оригинален сценарий“ 2014 Син жасмин
Семейство
Баща	Мартин Кьонигсберг (1900 – 2001)
Майка	Нети Чери (1906 – 2002)
Съпруга	Харлин Роузен (1956 – 1962; развод) Луис Ласър (1966 – 1969; развод) Сун-И Превин (1997-днес)
Партньор	Даян Кийтън (1970 – 1971)[3] Мия Фароу (1980 – 1992)
Деца	Ронан Сиймъс Фароу
Подпис
Уебсайт	www.woodyallen.com Страница в IMDb
Уди Алън в Общомедия

Биография

Уди Алън е роден на 1 декември 1935 г. като Алън Стюарт Конигсберг^[6] в Бронкс, Ню Йорк, и израства в Бруклин.^[7] Син е на бижутера и келнер Мартин Конигсберг (1900 – 2001)^[8][9] и Нети Конигсберг (1906 – 2002), счетоводителка в семейния магазин. Семейството е еврейско, като бабите и дядовците му са имигранти от Русия (Литва) и Австро-Унгария и говорят идиш, иврит и немски,^[10][11] а родителите му са родени в Манхатън.^[10] Алън има една сестра, Лети (р. 1943), която става продуцент на много от филмите му.

Започва кариерата си като автор на забавни сценарии през 50-те години на миналия век, пишейки скечове и сценарии за телевизията като същевременно публикува няколко книги с къси хумористични откъси. През първите години на 60-те започва да се занимава със stand-up комедия като набляга на монолози, вместо на традиционни шеги и развива образ на несигурен, интелектуален и нервен, които според самия него, не притежава в истинския си живот. През 2004 г. Comedy Central поставя Алън на 4-то място в техния списък със 100-те най-добри stand-up комици, докато класация на Guardian в Англия го поставя на 3-то място.

От средата на 60-те години на миналия век, Алън вече пише и режисира филми, първоначално специализирайки в т.нар клоунада, преди да започне да създава по-драматични материали, повлиян от европейското арт кино през 70-те години, като винаги поддържа и двата жанра до ден днешен. Често е свързван като част от новата Холивуд вълна от режисьори от средата на 60-те до края на 70-те години на миналия век. Редовно участва в собствените си филми, обикновено в роля, която сам изгражда като комик. Някои от най-известните от неговите над 50 филма са „Ани Хол“ (1977), „Манхатън“ (1979), „Хана и нейните сестри“ (1986) и „Престъпления и прегрешения“ (1989). През 2007 г. казва, че „Спомени от прахта“ (1980), „Пурпурната роза от Кайро“ (1985) и „Мач пойнт“ (2005) са най-добрите му филми.

Известен е с това, че се вдъхновява от конкретни актриси в работата си и прави ред филми все с тях в главните роли. В течение на годините негови музи са били Даян Кийтън, Миа Фароу (имал е връзка и с двете), Скарлет Йохансон.

Алън е автор на три сборника с разкази – „Странични ефекти“, „Квит сме“ и „Без перушина“. На български е известна и подборката „Ако импресионистите бяха зъболекари“.

Има множество награди и номинации, включително три Оскара за най-добър оригинален сценарий (за „Ани Хол“, „Хана и нейните сестри“ и „Полунощ в Париж“).

Сред актьорите, които са печелили „Оскар“ за роля във филм на Алън, са Даян Кийтън, Майкъл Кейн, Мира Сорвино, Даян Уийст, Пенелопе Круз и Кейт Бланшет.

Сценарист и драматург

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Първи филми

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Широка известност

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Успехът му идва с „Ани Хол“, който получава 4 Оскара, включително за най-добра актриса за Даян Кийтън. Същата вечер свири с групата си, прибира се към 2 часа и си изключва телефона преди да заспи. Разбира, че е награден, едва на сутринта от филмовия си агент.

Краят на XX век

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Началото на XXI век

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

За пръв път посещава церемонията по връчването на Оскар през 2002-ра, за да представи колажа на Нора Ефрон „New York on Film Tribute“, месеци след събитията на 11 септември 2001. Въпреки че избягва фестивалите и предоставя филмите си за подбор за каквито и да е било филмови призове, Алън е бил номиниран за и/или е печелил 136 награди.

Разочарован от американската публика и критика, снима три филма в Лондон, след което се мести в Испания, където снима филма „Вики Кристина Барселона“. Снимките започват през юли 2007 г.

През 2010 г. излиза филмът „Ще срещнеш висок тъмнокос непознат“, който има малък успех. През 2011 г. излиза „Полунощ в Париж“, романтично-фантастична комедия с Оуен Уилсън в главната роля. Филмът получава много положителни отзиви и 4 номинации за „Оскар“. Удостоен е със „Златен глобус“ и „Оскар за най-добър оригинален сценарий“, присъдени на Уди Алън.

През 2012 г. излизат наведнъж два филма с участието на Уди – „На Рим с любов“ и „Париж-Манхатън“.

През юли 2013 г. на екран излиза нов филм на Алън – „Син жасмин“, посрещнат изключително топло от световната кинопреса.

През 2014 г. Алън е удостоен с почетната наград „Златен глобус на името на Сесил Демил“ за изключителния си принос към световното киноизкуство.

Персонален живот

Алън е бил женен три пъти: за Харлийн Розен от 1956 до 1959 г., Луиз Ласер от 1966 до 1970 г. и Сун-И Превин от 1997 г. Той също така имаше 12-годишна връзка с актрисата Миа Фароу и връзки със Стейси Нелкин и Даян Кийтън.

През 1956 г. Алън се жени за Харлийн Розен. Той е на 20, а тя на 17. Бракът продължава до 1959 г. ^[12] Росен, която Алън нарича „Страшната г-жа Алън“ в негов стендъп акт, го съди за клевета в резултат на коментари, които той прави по време на телевизионно участие малко след развода им. Росен е била сексуално насилена пред апартамента си. Според Алън вестниците съобщават, че тя е била „насилвана“. В интервюто Алън казва: „Познавайки бившата ми съпруга, вероятно не е било грубо нарушение“. В интервю за „Шоуто на Дик Клавет“, Алън повтаря коментарите си и каза, че е бил съден за „1 милион долара“. ^[13]

През 1966 г. Алън се жени за Луиз Ласер. Двамата се развеждат през 1970 г. Ласер осигурява гласовия дублаж във филма на Алън „Какво става, Тигър Лили?“. Появява се в още три негови филма: „Вземете парите и бягай“, „Банани“ и „Всичко, което винаги сте искали да знаете за секса* (*Но се страхувахте да попитате)“.

Според „Лос Анджелис таймс“ филма „Манхатън“ се основава на романтичната връзка на Алън с актрисата Стейси Нелкин. ^[14] Тя играе и малка роля в „Ани Хол“, Алън никога не признава тази връзка, която започва, когато Стейси Нелкин е на 17 години и е ученичка в Ню Йорк. ^[15][16][17] През декември 2018 г. „Холивуд репортер“ интервюира Бейби Кристина Енгелхард, която казва, че е имала осемгодишна афера с Алън, започнала през 1976 г., когато е била на 17 години (срещнали са се, когато е била на 16), и че вярва, че героя на Трейси в „Манхатън“ е комбинация от произволен брой други предполагаеми млади любовници на Алън от този период, не непременно Нелкин или Енгелхард. Когато попитаха Алън по темата, той отказва коментар. ^[18]

Филмография

Режисура

Година	Филм	Оригинално заглавие	Актьор	Сценарист
1966	Какво става, Тайгър Лили?	What's Up, Tiger Lily?		да
1969	Вземи парите и бягай	Take the Money and Run	да	да
1971	Банани	Bananas	да	да
1972	Всичко, което винаги сте искали да знаете за секса, но сте се страхували да попитате	Everything You Always Wanted to Know About Sex* (*But Were Afraid to Ask)	да	да
1973	Поспаланко	Sleeper	да	да
1975	Любов и смърт	Love and Death	да	да
1977	Ани Хол	Annie Hall (Оскар за режисура)	да	да
1978	Интериори	Interiors		да
1979	Манхатън	Manhattan	да	да
1980	Спомени от прахта	Stardust Memories	да	да
1982	Секс комедия в лятна нощ	A Midsummer Night's Sex Comedy	да	да
1983	Зелиг	Zelig	да	да
1984	Дани Роуз от Бродуей	Broadway Danny Rose	да	да
1985	Пурпурната роза от Кайро	The Purple Rose of Cairo		да
1986	Хана и нейните сестри	Hannah and Her Sisters	да	да
1987	Радио дни	Radio Days		да
1987	Септември	September		да
1988	Друга жена	Another Woman		да
1989	Нюйоркски истории (Едипово разстройство)	New York Stories (Oedipus Wrecks)	да	да
1989	Престъпления и прегрешения	Crimes and Misdemeanors	да	да
1990	Алис	Alice		да
1991	Сенки и мъгла	Shadows and Fog	да	да
1992	Съпрузи и съпруги	Husbands and Wives	да	да
1993	Мистериозно убийство в Манхатън	Manhattan Murder Mystery	да	да
1994	Куршуми над Бродуей	Bullets over Broadway		да
1994	Не пийте водата	Don't Drink the Water	да	да
1995	Могъщата Афродита	Mighty Aphrodite	да	да
1996	Всеки казва обичам те	Everyone Says I Love You	да	да
1997	Да разнищим Хари	Deconstructing Harry	да	да
1998	Знаменитост	Celebrity		да
1999	Сладък и гаден	Sweet and Lowdown	да	да
2000	Дребни мошеници	Small Time Crooks	да	да
2001	Проклятието на нефритения скорпион	The Curse of the Jade Scorpion	да	да
2002	Холивудски финал	Hollywood Ending	да	да
2003	И още нещо	Anything Else	да	да
2004	Мелинда и Мелинда	Melinda and Melinda		да
2005	Мач пойнт	Match Point		да
2006	Сензацията	Scoop	да	да
2007	Сънят на Касандра	Casandra's Dream		да
2008	Вики, Кристина, Барселона	Vicky Cristina Barcelona		да
2009	Каквото дойде	Whatever Works		да
2010	Ще срещнеш висок тъмнокос непознат	You Will Meet a Tall Dark Stranger		да
2011	Полунощ в Париж	Midnight in Paris		да
2012	На Рим с любов	To Rome with Love	да	да
2013	Син жасмин[19]	Blue Jasmine		да
2014	Магия в полунощ	Magic in the Moonlight		да
2015	Почти нормален	Irrational Man		да
2016	Социален живот	Café Society		да
2017	Въртележка	Wonder Wheel		да
2019	Един дъждовен ден в Ню Йорк	A Rainy Day in New York		да
2020	Фестивалът на Рифкин	Rifkin's Festival		да

Сценарист

Кадър от филма „Вземи парите и бягай“ (1969)

• „Не пийте водата“ (1969)
• „Какво ново, котенце?“ (1965)

Актьор

• „Париж-Манхатън“ (2011)
• „Home“ (2006)
• „Да събереш парчетата“ (2000)
• „Агентът“ (2000)
• „Мравката Z“ (1998)
• „Измамниците“ (1998)
• „Слънчевите момчета“ (1995)
• „Сцени от големия магазин“ (1991)
• „Крал Лир“ (1987)
• „Подставено лице“ (1976)
• „Изсвири го пак, Сам“ (1972)
• „Казино Роял“ (1967)
• „Какво ново, котенце?“ (1965)

Композитор

• „Поспаланко“ (1973)

Библиография

На български език

• Ако импресионистите бяха зъболекари. София: Народна култура, 1982 (2 изд., Труд, 2008)
• Странични ефекти. София: BNV 99, 1990 (2 изд., Ера, 1996)
• Без перушина. София: BNV 99, 1993
• Квит сме.... София: Труд, 1997
• Аз пиша чрез филми. Разговори със Стиг Бьоркман. София: Колибри, 2003
• Пълна анархия. София: Труд, 2011
• Мисли и остроумия. София: Фама, 2011
• Три едноактни пиеси. София: Black Flamingo, 2013