Управляващо устройство

Управляващо устройство или Регулатор в теорията на управлението е устройство, което следи за състоянието на управлявания обект като система и изработва за нея управляващи сигнали. Управляващите устройства следят за изменението на определени параметри на управлявания обект (непосредствено или с помощта на датчици) и реагират на тяхното изменение чрез алгоритми за управление в съответствие със зададено качество на управление.

Основни принципи

Управляващите устройства в повечето случаи работят по принципа на отрицателна обратна връзка,^[1] с цел да компенсират външните въздействия, действащи на управлявания обект и да реализират зададен закон за управление (програма).

По-рядко се използва положителна обратна връзка.

Критерии за оценка на качеството на регулиране:

• скорост на регулиране (времето за намаляване на грешката до дадена стойност);
• точност, както установената грешка, така и стойността на пререгулиране;
• запас на устойчивост и отсъствието на колебания, в това число и затихващи.

Най-разпространени заради своята универсалност са ПИД-регулаторите.^[2]

Видове

Регулаторите се делят по няколко признака:

• Според вида на закона за управление (за линейните регулатори): П-регулатори, ПИ-регулатори, ПИД-регулатори, ПД-регулатори, И-регулатори, Д-регулатори.
• Според линейността на закона за управление: линейни и нелинейни регулатори.
• Според общия принцип на функциониране: адаптивни, модални и т.н.

Вижте също

• ПИД-регулатор
• Амплитуда