Успение Богородично (Велес)

„Успение на Пресвета Богородица“ (на македонска литературна норма: „Успение на Пресвета Богородица“) е възрожденска църква във Велес, централната част на Северна Македония. Част е от Повардарската епархия на Македонската православна църква.^[1]

Фасадата на църквата

Вижте пояснителната страница за други значения на Успение Богородично.

---

„Успение Богородично“ „Успение Богородично“
общ изглед
Местоположение във Велес41.711389, 21.788333
Вид на храма	православна църква
Страна	Северна Македония
Населено място	Велес
Религия	Македонска православна църква – Охридска архиепископия
Вероизповедание	Македонска православна църква – Охридска архиепископия
Епархия	Повардарска
Архиерейско наместничество	Велес
Архитект	Дамян Андреев
Изграждане	1882 г.
Статут	действащ храм
„Успение Богородично“ в Общомедия

Църквата се намира в източната страна на града в местността Дервен, където в миналото живеят известен брой влашки семейства и затова махалата е известна като Влашка. След присъединяването на Велешкота епархия към Българската екзархия в 1871 година, власите гъркомани остават без църква. В 1874 година се опитват да завладеят със сила „Свети Спас“, но опитът им завършва без успех и затова в 1882 година започват изграждането на своя църква „Успение Богородично“. В 1905 година при довършителните работи тук работи тайфата на Дамян Андреев от рода Рензовци-Зографовци.^[1]

Петър Николов е автор на главните икони във велешката църква – Свети Георги от 1885 година, архангел Михаил на северната стена, Успение Богородично от 1885 година, Три светители от 1884 година, Иисус Христос, Йоан Кръстител, Свети Димитър и Свети Спиридон на южната врата.^[2]

Църквата получава името Влашката църква и в нея богослужението се върши на гръцки език. Пръв свещеник на църквата е Димитър Бога, член на семейството Бога, от което произхожда и ктитора на църквата Михаил Чекърдак. Бога остава свещеник до 1915 година, но гръцката служба престава в 1912 г. със завладяването на града от сръбските войски. Епитропи на църквата са Коста Влаот, Онче Тодоров, Никола Призренец, Ямандия Гърбов, Георги Софиянов, Ташула Софиянов, Гьошо Делов, Димко Настев.^[1]