Успение Богородично (Добротино)

„Успение Богородично“ е възрожденска църква в неврокопското село Добротино (Даг чифлик), България, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква. Обявена е за паметник на културата.^[1]

Вижте пояснителната страница за други значения на Успение Богородично.

---

„Успение Богородично“
Местоположение в Гоце Делчев41.582444, 23.67575
Вид на храма	православна църква
Страна	България
Населено място	Добротино
Вероизповедание	Българска православна църква – Българска патриаршия
Епархия	Неврокопска
Архиерейско наместничество	Гоцеделчевско
Тип на сградата	трикорабна псевдобазилика
Изграждане	1869 година
Статут	действащ храм

История

Църквата е построена в 1869 година.^[1] Тя е изградена с активния труд на населението и на съседното село – Средна, което определя сегашната ѝ локация в ниската част на селището. Осветена е две години след нейното построяване.^[2] Камбанарията е допълнително изградена като самостоятелна сграда, на запад от храма.

Архитектура и интериор

В архитектурно отношение представлява голяма трикорабна псевдобазилика с навес от запад и от юг. Таваните над трите кораба са дъсчени с апликации – централният с изображение на Христос Вседържител, а страничните със слънца. В централния кораб са изписани 8 медальона над колоните. На цокълния ред на иконостаса има 8 сцени от Шестоднева. Царските двери и венчилката на иконостаса са резбовани с ажурна резба. 52 икони от 1873 година са дело на Серги Георгиев. Ценни са и владишкият трон, амвонът и проскинитарият с храмовата икона от 1867 година.^[1]

Външната декорация се допълва от кръстове с имената на отделни ктитори – Маню, Тренчо, Тошо, Илия.^[2]

Иконостасът е триделен, имитиращ мрамор. Лозницата е изпълнена от растителен орнамент с цветни пъпки. Върху цокълния ред на големия иконостас са изобразени осем сцени от „Шестоднева“. В медальони на него са изобразени – „Благовещение" в горната част и пророци и херувими в долната.^[2]

Царските икони са: „Архангелски събор“ (подарената през април 1873 г. от Параско Стоиянов и нарисувана от „рука Стергюва“), „Св. Атанасий“ (подарена през април 1873 г. от Адам Ничов „да му е на помощ“ и името на зографа „рука Сергюва“), „Св. Йоан Предтеча“, „Христос Вседържител“, „Успение Богородично“, „Св. Георги“.^[2]

Женската църква е с извита линия на парапета и кошовидна решетка.