Успение Богородично (Долно Корминяне)

„Успение Богородично“ или „Света Богородица“ (на сръбски: Црква Свете Богородице) е възрожденска православна църква в гнилянското село Долно Корминяне, Косово. Част е от Рашко-Призренската епархия на Сръбската православна църква.^[1][2]

„Успение Богородично“ Црква Свете Богородице
Местоположение42.507275, 21.628039
Вид на храма	православна църква
Страна	Сърбия
Населено място	Долно Корминяне
Религия	Сръбска православна църква
Вероизповедание	Сръбска православна църква
Епархия	Рашко-Призренска
Архиерейско наместничество	Гнилянско
Изграждане	XVIII – XIX век
Статут	действащ храм

История

Архитектурата е типична за районаза XVIII век.^[3] Църквата е изписана цялостно със стенописи в 1870 година.^[4]

В 2000 година църквата е обявена за паметник на културата.^[5]

Описание

Църквата е еднокорабен храм, иззидан от камъни с неправилна форма. Представлява еднокорабна, с три стъпала вкопана в земята базилика. Олтарът има полукръгла апсида и още две малки ниши – проскомидия и диаконикон. Отвън апсидата има три плитки ниши в средата. На южната страна на наоса има трем, затворен от запад и изток, който в миналото е бил напълно затворен. На северната и южната стена на наоса има характерни извити арки.^[3]

Живописци на храма са видният дебърски майстор Аврам Дичов и зографите Зафир, Тодор и Спиро,^[1][2] който е вероятно починалият млад брат на Аврам Спиридон Дичов.^[6] За това свидетелстват два надписа от двете страни на южния вход. На южната фасада, над ниската врата има люнета с изображение на Успение Богородично, под което пише:

„

Иждивенїе и поспѣшениїемъ Престыѧ Бци зографисасѧ во лето на. 1870: сопо тружденїе селски кормїаници первий. бистъ. Станко. Пауновъ. Георгїѧ Денїнъ: епїтро: пи биша Ілиѧ Степанъ. Риста Івановъ. и папа Иѡанъ. Риста Цветковъ. Станко Стѧнъ Стойко Цветко. Риста Петковъ: Стойко Богданъ. Ѧнко Милошъ. Стоѧнъ Стико. Денча Станоѧ. Зографъ Авраам Дичовъ ѝ дружинахъ его Зафиръ. ѝ Тодоръ Спиро: мсцъ маїа ... Тресонче Деборску державу.[2]

“

От другата страна на входа, на южната стена във вътрешността на храма и съкратен вариант на надписа, в който има само данни за зографите и дата на завършването на работата:

„

Исписасѧ сей храмъ Престыѧ Бца волето на: 1870: во месецъ маїа во денъ: 10: зографъ Авраамъ Дичов й дружїнахъ его. Зафйръ. Тодоръ. ї Спиро ѿ Деборску державу ѿ село Тресанче.[2]

“