Фабрицио Сантафеде

италиански художник From Wikipedia, the free encyclopedia

Remove ads

Фабрицио Сантафеде (на италиански: Fabrizio Santafede), (Неапол, 1560 г. – Неапол, 1634 г) е италиански художник от времето на стила Барок.

Бързи факти Псевдоним, Роден ...

Биография

Thumb
Фабрицио Сантафеде,
Преклонението на овчарите (Сантафеде),
Музей Каподимонте, Неапол

Фабрицио Сантафеде е ученик на сиенския художник Марко Пино, който е работил в Неапол през последните години от живота си, между 1580 и 1587 г. Картините на Сантафеде са повлияни от тосканско-венецианския Маниеризъм, калибрирани и омекотени през годините чрез възстановяване на стари модели. Фабрицио Сантафеде бива наричан Неаполитанския Рафаело.

През 1593 г. той е най-добрият и известен художник в Неапол. Извикан е в Бургос, Испания, където рисува картината „Благовещението“ за катедралата „Санта Мария“. В неаполитанската църква „Сан Северино и Сосио“ художникът рисува олтарната картина „Мадоната с детето и светиите Бенедето, Мауро и Плачидо“ за параклиса на Медичите.

По-късно той изучава работата на Караваджо и на други тоскански художници като Санти ди Тито и Доменико Крепси.

През 1603 г. и през 1608 г. той е натоварен със създаването на две картини за „Пио Монте дела Мизерикордия“ в Неапол, които са Христос в къщата на Марта и Мария и Свети Петър възкресява Тавит.

Други важни картини са „Коронацията на Дева Мария“ рисувана 1601 г. за църквата „Санта Мария ла Нова“, „Мадоната и Светиите“ рисувана 1606 г. за Монтеолието, както и произведения поръчани от частни лица. Вероятно негова изработка са и картините „Мадоната с ангели и Св. Бонавентура“, „Свети Франциск и Лудовик д'Анджо“, поставени в главния олтар на църквата „Сан Бонавентура“, Неапол.

Работил е и в други градове в южна Италия, но и в северната част на страната и в Испания.

Сред учениците му е Джовани Де Грегорио, известен като Пиетрафеса.

Remove ads

Картини на Фабрицио Сантафеде

Вижте също

Източници

  • Giulio Cesare Capaccio, Il forastiero, Napoli, 1634, p. 859. Посетен на 17 декември 2015.
  • Niccolò Morelli di Gregorio e Pasquale Panvini, Biografia degli uomini illustri del regno di Napoli, ornata de loro rispettivi ritratti, Napoli, 1820. Посетен на 17 декември 2015.
  • Giovanni Battista Gennaro Grossi, Le belle arti, Napoli, Tipografia del giornale enciclopedico, 1820, pp. 91 – 92. Посетен на 17 декември 2015.
  • Adolfo Venturi, Storia dell’arte italiana. La pittura del Cinquecento, vol. IX, parte quinta, Milano, 1932, pp. 746 – 748, SBN IT\ICCU\RMS\0186380.
  • Giovanni Previtali, La pittura del Cinquecento a Napoli e nel vicereame, Torino, Einaudi, 1978, p. 120, SBN IT\ICCU\RAV\0079351.
  • Concetta Restaino, La giovinezza di Fabrizio Santafede, in „Prospettiva“, 1989 – 1990, 57 – 60, Scritti in ricordo di Giovanni Previtali, vol. II, pp. 95 – 96.
  • Pierluigi Leone De Castris, Pittura del Cinquecento a Napoli (1573 – 1606), 3 (L’ultima maniera), Napoli, Electa, 2001 [1991], p. 262, ISBN 88-510-0017-4, SBN IT\ICCU\NAP\0014086.
  • Francesco Abbate, Storia dell’arte nell’Italia meridionale, 3 (Il Cinquecento), Roma, Donzelli, 2001, p. 233, ISBN 88-7989-653-9.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Fabrizio Santafede в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Remove ads
Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads