Фаворит

Фаворит при абсолютните монархии се нарича приближено лице на монарха вследствие на личното благоволение на монарха към него.

Вижте пояснителната страница за други значения на Фаворит.

---

Портрет на Гаспар де Гусман Оливарес, фаворит на Филип IV, от Диего Веласкес.

Феноменът на фаворизиране, най-често на интимна основа e характерен за европейските монархии от 16 и 17 век, когато управлението става твърде сложно за мнозина от наследствените владетели, които нямат особен интерес или талант да управляват, а колективните политически институции все още са в зародиш, но също и за Османската империя, където султаните имат обичай да издигат над другите е от многобройните си жени в харема. През първата половина на 17 век има редица всемогъщи министри в европейските кралски дворове в Испания, Англия, Франция и Швеция^[1]

Сред най-старите примери за фаворизиране са отношенията между римския император Тиберий I и неговия помощник, и същевременно - конкурент за властта - преторианския префект Елий Сеян, описани от Тацит и Светоний Транквил.^[2]