Фенолфталеин

Фенолфталеинът (C₂₀H₁₄O₄) е безцветно кристално вещество с точка на топене 262 °C и плътност 1,3. Той е типичен основен индикатор. Не се разтваря във вода. Разтворът на фенолфталеина в алкохол се използва (в аналитичната химия) за индикатор на алкална среда — получава хиноидна структура на единия фенолен пръстен (добива тъмновиолетово-червен, „малинов“ цвят) в присъсътвието на алкални хидроксиди (pH>9,6), а след това в кисела среда се възстановява солевата безцветна форма. Намира приложение също така при производството на багрила, а в медицината — като слабително средство. Открит е от Адолф фон Байер през 1871 г. Получава се чрез взаимодествие на фталов анхидрид с фенол.

Вид	H3In+	H2In	In2−	In(OH)3−
Структура
Модел
pH	<0	0−8.2	8.2−12.0	>12.0
Изменение	силно киселинен	киселинен или почти неутрален	основен	силно основен
Цвят	оранжев	безцветен	малиновочервен	безцветен
Картинка

Фенолфталеин

Фенолфталеин в алкална среда